Ранната диагностика на всеки тип рак е изключително важна с цел ранна превенция на заболяването и избор на правилно лечение и профилактика. Не всички видове рак са наследствени, но всички са резултат от генетични мутации в генома.

При някои хора носителството на определени генетични варианти може да повиши риска от развитие на рак значително в сравнение с останалите индивиди от популацията.

Ако имате лична или фамилна история за рак, генетичното изследване може да спомогне за избора на правилното лечение и за изграждането на план за превенция от развитие на заболяването при вас и/или ваши родственици.

Генетично изследване при онкологично заболяване се препоръчва при следните случаи:

• развитие на на рак на гърдата, колоректален карцином и др. преди възраст от 50 години.

• наличие на повече от един вид рак

• наличие на определени видове рак като овариален карцином, рак на панкреаса, метастатичен простатен карцином, тройно-негативен рак на гърдата, рак на гърдата при мъже и др.

• повече от 10 гастроинтестинални полипи и др.

ЛГД предлага генетични тестове за диагностика на следните заболявания:

• Фамилен рак на гърдата и яйчника (HBOC)
• Фамилен неполипозен колоректален карцином - HNPCC (Lynch syndrome)
• Наследствени гастроинтестинални тумори
• Фамилна аденоматозна полипоза (FAP)
• Болест на Хиршпрунг
• Множествена ендокринна неоплазия (MEN)
• Синдром на Li-Fraumeni
• Фамилен рак на простатата
• Фамилен рак на панкреаса
• Фамилен рак на кожата
• Наследствени онкологични заболявания
• Наследствен параганглиом - феохромоцитом/PGL/PCC синдром/
• Наследствени синдроми свързани с тумори на ЦНС, ПНС
• RAS-опатии, Генетични синдроми, резултат от мутации в гени, които кодират компоненти или регулатори на пътя на Ras/митоген-активирана протеин киназа (MAPK)
• Наследствен невробластом
• Неврофиброматоза тип 1
• Неврофиброматоза тип 2

• Синдром на Gorlin-Goltz
• Туберозна склероза

Наследствените неврологични заболявания са обширна група заболявания, но преди всичко включват нарушения в мускулния контрол и движение (включително конвулсивни състояния, слаба координация и мускулна слабост), забавено невропсихологическо развитие и/или различна степен интелектуален дефицит, дегенерация на нервната система, както и когнитивни и поведенчески проблеми.

Епилепсията е заболяване, свързано с нарушение в генерирането и предаването на нервния импулс в мозъка. Причините за това може да са мутации в различни гени, кодиращи потенциал- и/или лиганд- зависими канали в мозъка, ензими и белтъци, свързани с метаболизирането на различни вещества в нервната клетка и др. Някои по-тежки епилептични енцефалопатии могат да доведат до постепенен спад в невро-психическото развитие след старта на пристъпите. Някои епилепсии могат да са резултат от мутации в ензими, участващи в конкретен метаболитен път (например пиридоксал фосфат зависима епилепсия, фолатен дефицит, разстройства в креатиновия метаболизъм и други). Епилепсиите могат да са наследствени или спорадични състояния.

• Епилепсия с фебрилни гърчове, GEFS+ и синдром на Dravet
• Епилепсия с бенигнени неонатални и неонатално-инфантилни пристъпи и епилептична енцефалопатия с ранно начало
• Детски абсансни епилепсии и GLUT1 дефицит
• Епилептични енцефалопатии
• Автозомно доминантна нощна фронтална епилепсия (ADNFLE)
• Епилепсия и епилептични синдроми - разширен панел
• Мигрена
• Невромускулни заболявания
• Вродена хипотония
• Наследствена спастична параплегия
• Наследствена спастична параплегия, автозомно-рецесивна форма, асоциирана с церебеларна атаксия
• Наследствени невропатии
• Наследствени атаксии
• Церебеларна хипоплазия

• Синдромен интелектуален дефицит и изоставане в НПР
• Аутизъм
• Изоставане в НПР, интелектуален дефицит и/или вродени аномалии
• Известни микроделеционни/ микродупликационни синдроми

Наследствената спастична параплегия (HSP) е група наследствени невродегенеративни заболявания, характеризиращи се с мускулна слабост и спастичност, която постепенно се влошава с времето. Атаксичните състояния най-често засягат баланса, координацията и говора. Много видове атаксия са наследствени заболявания. Симптомите обикновено включват тремор, проблеми с походката, мускулна слабост, които бавно се влошават с течение на времето.

Нарушенията на нервно-когнитивните и мускулни функции в зряла възраст включват симптоми като мускулна слабост, ригидност, нарушено движение, координация, тремори, нарушен слух и зрение, говор, както и психични нарушения. Такива заболявания могат да доведат до трудности в поставянето на точна диагноза, както и несигурност в това дали са наследствени или не, и дали носят риск от развитие на заболяването при преки родственици. Генетичният анализ може да спомогне за поставяне на диагнозата при такива пациенти и да даде оценка на риска от развитие на заболяването при други членове на семейството.

Всяка степен на значително понижение на когнитивните функции (изолирана или част от синдромно състояние) в ранна детска възраст би могла да има генетична компонента. Такива състояния са например изоставане в общото и невропсихологическото развитие, интелектуален дефицит, заболявания от аутистичния спектър. По литературни данни, огромен брой гени играят роля в развитието на различни когнитивни нарушения, което прави поставянето на точна диагноза изключително трудна задача. Генетичното изследване би могло да спомогне преодоляването на този проблем.

ЛГД предлага генетична диагностика на следните заболявания:

• Болест на Алцхаймер
• Болест на Паркинсон
• Деменция
• Фронтотемпорална дегенерация
• Латерална амиотрофична склероза
• Латерална амиотрофична склероза/ Фронтотемпорална дегенерация
• Двигателни нарушения
• Левкодистрофия с начало в детска възраст
• Левкодистрофия с мозъчни калцификати
• Левкодистрофия с късно начало

Очните заболявания могат да са резултат от наследствени генетични изменения, водещи до слепота в неонатална възраст (например вродена амавроза на Лебер), в детска възраст (ретинитис пигментоза с ранно начало), като и възрастни (възрастово-зависима макулна дегенерация). Мутации в гени, свързани с нормалното зрение може да причинят и слепи петна, замъглено и нарушено зрение, нарушение във възприятието на цветовете, затруднена адаптация на окото при промяна на светлината. Към днешна дата са известни над 400 генетични офталмологични заболявания, които се характеризират със специфична симптоматика. Правилната диагноза е от изключително важно значение при такива пациенти с оглед своевременното лечение и профилактика, както и установяването на неговата наследяемост.

ЛГД предлага генетична диагностика на следните очни заболявания:

• Макулна дегенерация (включително Болест на Щаргард, свързана с възрастта дегенерация на макулата, и др.)
• Глаукома
• Дегенерация на ретината тип cone-rod
• Наследствена оптична невропатия на Лебер
• Пигментна дегенерация на ретината (Retinitis pigmentosa)
• Дегенерация на ретината Синдром на Ъшър тип 2 (Usher syndrome type 2)
• Синдром на Бардет-Бийдъл (Bardet-Biedl syndrome)
• Вродена стационарна нощна слепота
• Ретиносхиза
• Ретинобластом
• Катаракта

Загубата на слуха (глухота) е най- често срещания вроден дефект и най- разпространеното сензорно заболяване в развиващите се страни. Над 50% от случаите на слухова загуба се дължат на генетични фактори. Наред с глухотата се наблюдават и нарушения във вестибуларния апарат. Съществуват над 100 гена, асоциирани с вродена слухова загуба, но най-честата причина са мутации в единичен ген, причиняващи единствено глухота. Съществува и синдромна глухота в комбинация с засягане на зрение и кожа.

ЛГД предлага генетична диагностика на:

• Наследственa и спорадична несиндромна невросензорна слухова загуба
• Невросензорна слухова загуба и синдром на Wolfram тип 1

Бъбречните заболявания представляват голяма група патологични състояния, включващи разнообразна симптоматика - бъбречна недостатъчност, хематурия, протеинурия, болка в задната част на гърба, хипертония и др. Едно от генетичните синдромни заболявания, характеризиращи се с тежка бъбречна недостатъчност в ранна детска възраст са вродените аномалии на отделителната система, които включват бъбречна поликистоза, бъбречна агенеза и дисплазия и др. До този момент над 200 гена са асоциирани с вродени аномалии на отделителната система. Друг пример за широка група от бъбречни заболявания са стероид-резистентния нефротичен синдром, който често остава недиагностициран в ранна детска възраст. При съмнение за вродено бъбречно заболяване генетичния тест може да спомогне за ранно поставяне на диагнозата, което ще даде правилна насока за последващо лечение, а и профилактика и начин на живот.

ЛГД предлага генетична диагностика на следните бъбречни заболявания:

• Кортико-резистентен нефротичен синдром
• Вродени аномалии на отделителната система (ВАОС)
• UMOD - свързана нефропатия
• Цилиопатии
• Наследствени бъбречни заболявания

Ендокринната система е мрежа от жлези с вътрешна секреция, които произвеждат и отделят хормони – вещества, регулиращи редица важни за организма процеси (енергиен метаболизъм на клетките, сърдечна дейност, растеж и развитие на опорно-двигателна система, репродуктивни способности и др.). Ендокринната система играе жизнено-важна роля в развитието на заболявания като диабет, тиреоидни заболявания, нарушения в растежа, сексуална дисфункция и други. Повечето от тях са резултат от производството на прекалено много или прекалено малко количество от съответния хормон- състояние, наречено хормонален дисбаланс. Хормоналният дисбаланс би могъл да е резултат от увредена функция на жлезата да стимулира производството на хормон от друга жлеза – например нарушение във функцията на хипоталамуса прекъсва продукцията на растежен хормон в хипофизата. Хормоналният дисбаланс би могъл да е резултат от мутации в различни гени, свързани с продукцията и секрецията секрецията на даден хормон/и.

Няколко примера за генетични ендокринни и чернодробни заболявания са:

Синдром на Кушинг – дължи се на свръхактивност на хипофизата (високи нива на адренокортикотропен хормон), което води до свръхпродукция на хормони от надбъбречните жлези (високи нива на кортизол). Симтоматиката включва засягане на опорно-двигателна система (мускулна слабост, болки в гърба и кръста, лесна чупливост на костите), кожни проблеми, проблеми с растежа при деца, намалено либидо при мъже, хронична умора, главоболие и други.

Множествена ендокринна неоплазия (MEN) – рядко генетично заболяване, характеризиращо се с поява на множество тумори на околощитовидните жлези, надбъбречните жлези, тироидната жлеза, водещи до свръхпродукцията на хормони.

Младежки диабет с начало в зряла възраст (MODY) - наследствено автозомно-доминантно заболяване, свързано с нарушение в инсулиновата продукция. Различава се от другите два типа диабет тип I и II по патомеханизъм и брой засегнати гени. Съществуват около 11 подтипа MODY, всеки един от които е моногенно заболяване, т.е. причината за неговата изява е мутация в единичен ген.

Разстройства в обмяната на гликоген (гликогенози) - метаболитни чернодробни заболявания, засягащи гени, кодиращи различни ензими, отговорни за синтезата и разграждането на гликоген, както и неговото съхранение в чернодробните клетки.

ЛГД предлага генетична диагностика на следните ендокринни заболявания:

• Ендокринни заболявания
• Вроден хипопитуитаризъм
• Вроден хипотиреоидизъм
• Изолиран дефицит на растежен хормон (ИДРХ)
• Диабет, проявяващ се с настъпване на зрелостта (MODY)

В някои случаи патогенен генетичен вариант е причината за развитие на сърдечно съдово заболяване. Наследствените сърдечни заболявания мога да засегнат няколко члена от едно семейство. Генетично изследване е препоръчително в случаите, когато вие или ваш член на семейството имате поставена или суспектна диагноза за вродено сърдечно заболяване, кардиомиопатия, заболявания, засягащи аортата, генетично детерминирана хиперхолестеролемия и високо кръвно налягане, пулмонарна хипертония и др.

ЛГД предлага следните тестове за диагностика на вродени сърдечно-съдови заболявания:

• Кардиомиопатии и аритмии
• Фамилна хиперхолестеролемия
• Фамилна хипертриглицеридемия
• Фамилна липодистрофия
• Фамилни заболявания с повишен риск за цереброваскуларен инцидент (инсулт)
• Синдром на Ehler-Danlos и свързани заболявания
• Фамилна хеморагична телангиектазия и васкуларни малформации
• Фамилни сърдечни заболявания

Вродените грешки в метаболизма представляват хетерогенна група заболявания, които могат да са наследими или да са резултат от спонтанна мутация в даден ген, отговорен за синтезата разграждането или съхранението на даден метаболит (въглехидрати, белтъци, мастни киселини). Въпреки, че сами по себе си са редки заболявания, взети като обща група, тяхната честота на поява е 1 към 2500 живораждания, което ги прави сравнително често срещани. Повечето от тях се предават по автозомно -рецесивен механизъм, но рядко се срещат и автозомно- доминантни или X- свързани метаболитни болести. Важна роля в изяват ана вродените грешки в метаболизма играят и епигенетични, микробиомни фактори, както и фактори на околната среда. ЛГД предлага тестове, включващи гени, мутации в които причиняват най-разнообразни заболявания като аминоацидопатии, органични ацидурии, разстройства в урейния цикъл, порфирии, разстройства в обмяната на някои метали и други. Метаболитните заболявания засягат специфични процес, извършващи се в различни органели в клетката, като например гликозилиране на различни субстрати, холестеролова биосинтеза, пероксизомен, лизозомен метаболизъм и други.

Митохондриалните заболявания спадат към метаболитните нарушения и са вторите по честота след рака, тази група заболявания засягат 1/8000 живородени деца. Характерното при тях е, че се засяга генетичния материал (ДНК) на митохондриите – енергийните централи на клетката. Могат да се предават в поколението, като могат да се проявят в тежка форма както в ранна детска възраст, така и в по-късна възраст в резултат от натрупване на митохондрии с множество мутации в ДНК. Симптомите са най- разнообразни, страдат най- вече органи и системи, имащи високи енергийни изисквания – мозък (епилептични пристъпи, интелектуален дефицит), сензорни системи (увреждания в зрителния нерв, загуба на слуха), сърце (инфаркт). До този момент няма лечение за митохондриалните заболявания, но съществуват профилактични подходи, включващи специална диета, в зависимост от конкретното заболяване, които подобряват симптоматиката при такива пациенти. Генетично изследване е препоръчително при наличие на следните симптоми: изоставане в развитието на детето и засягане на други органи и системи, кардиомиопатия и необясним сърдечен блок, аритмия, високи нива на лактат в серум и цереброспинална течност, абнормни невроизобразителни резултати, офталмоплегия или птоза, слепота, загуба на слуха и др.

ЛГД предлага генетична диагностика на голяма група митохондриални и метаболитни заболявания чрез два молекулярно-генетични подхода.

• Митохондриални заболявания

Генетичните заболявания на съединителната тъкан причиняват нарушения в растежа и правилното изграждане на костите и ставите. Съществуват редица гени, имащи отношение към наследствените заболявания на съединителната тъкан и мутации в един и същи ген могат да имат различна клинична изява при различните хора. Едно от добре охарактеризираните заболявания на съединителната тъкан е синдрома на Марфан. Той е и с най-висока честота в световната популация (15/1000000). Наследява се по автозомно-доминантен механизъм, като 75% от асоциираните варианти до този момент са унаследяеми от засегнат родител, докато 25% възникват de novo. Други съединително-тъканни заболявания са хомоцистинурията, синдром на Ehlers-Danlos, остеогенезис имперфекта и др.

ЛГД предлага следните тестове, свързани със заболявания на съединителната тъкан:

• Заболявания на съединителната тъкан
• Синдром на Marfan и Marfan-подобни заболявания
• Скелетни дисплазии
• Мулти малформативни заболявания
• Артрогрипоза

• Моногенни възпалителни заболявания на червата ( IBD) с ранно начало (преди 6 г.възраст).
• Фамилен панкреатит
• Болест на Hirschsprung

• Заболявания на черния дроб

• Имунни заболявания

• Метаболитни заболявания

Повечето от хематологичните болести имат генетична компонента, което определя важността на генетичното изследване при такива заболявания. Досега са идентифицирани генетични варианти, асоциирани с хематологични болести в над 200 различни гени. Тези гени са свързани с разстройства в кръвосъсирването като хемофилия, тромбофилия, тромбоцитопения, наследствена хеморагична телангиектазия, дефекти в различни фактори на коагулацията и други тромбоцитно-свързани заболявания. Други вродени хематологични дефекти засягат еритроцитите (сфероцитоза, еритроцитоза, ензимни дефекти) и причиняват анемия (сидеробластна, хипохромна, макро- и микроцитна и др), мегалобластна анемия и разстройства в кобаламиновата синтеза, хемохроматоза и дефекти в свързването на желязото, различни хемоглобинопатии и др. Тежки хематологични заболявания, свързани с дефекти в изграждането на костния мозък - анемия на Фанкони, апластична анемия, вродена дискератоза, анемия на Diamond- Blackfan, синдром на Shwachman-Diamond. Лабораторията предлага генни панели, съдържащи комбинация от гени, свързани с хематологични заболявания, селектирани по желание на клиента.

• Хематологични заболявания

• Синдромни и несиндромни заболявания с дерматологични симптоми

• Репродуктивен панел - жени
• Репродуктивен панел - мъже
• Скрининг за хетерозиготно носителство на рецесивни заболявания при двойки
• Анализ за носителство на варианти, свързани с репродуктивни неблагополучия

От гледна точка на персонализираната медицина ДНК биомаркерите са от изключително важно значение, тъй като чрез тях се постига избор на правилна медикаментозна терапия, съобразена с индивидуалния отговор на пациента, както и оптимално дозиране на съответния медикамент (фармакогенетика), поставяне на правилна диагноза и прогноза за изхода от съответното заболяване. В контекста на фармакогеномиката, ДНК биомаркери се използват за проследяване на фармакодиманиката на лекарството, както осъществяване на мониторинг на лечението. Съществуват три обширни групи биомаркери – диагностични, предиктивни и прогностични биомаркери. Диагностичните биомаркери са свързани с поставянето на точната диагноза на заболяването, както и установяване на неговата тежест. Предиктивните биомаркерни тестове предсказват отговора към дадена терапия, нейната ефикасност и безопасност. Чрез тях може да се измерва ефикасността на лекарството в хода на терапията (оптимизиране на терапията чрез мониторинг). Прогностичните биомаркери предсказват най- вероятния изход от дадено заболяване при условия на стандартизирано лечение. Те се различават от предиктивните с това, че нямат отношение към отговора на пациента към дадено лекарство.

ЛГД предлага анализ на следните ДНК биомаркери:

• BRCA-свързан разширен панел за оценка на фамилен риск и избор на терапия
• Избор на терапия при карцином на гърда
• Избор на терапия при карцином на простатата
• Избор на терапия при солидни тумори, свързани с дефицит на хомоложна рекомбинация (рак на гърдата, яйчник, простата и панкреас)
• Изчерпателно геномно профилиране (CGP) във връзка с избор на терапия при солидни тумори
• Таргетно секвениране на панел от гени при солидни тумори във връзка с избор на терапия
• Прогностични маркери при тумори на централната нервна система
• Диагностични маркери при тумори в централната нервна система, ендометриум, стомах и др.
• Диагностични и прогностични маркери при мозъчни, ПНЕТ, тироидни и други тумори
• Диагностичен маркер за наличие на DICER1 синдром
• Диагностични и предиктивни маркери за таргетна терапия при Гастроинтестинален стромален тумор (GIST)
• Предиктивен маркер BRAF (V600) мутации за таргетна терапия при онкологични заболявания (меланома, колоректален и белодробен карциноми, на щитовидната жлеза, ГИСТ, мозъчни тумори и др.)
• Предиктивен маркер за таргетна терапия при хронична лимфоцитна левкемия/ХЛЛ/
• Хронична лимфоцитна левкемия / ХЛЛ / предиктивен маркер за таргетна терапия
• Оптимизиране на терапията с индиректния антикоагулант аценокумарол (Синтром)
• Оптимизиране на терапията с тромбоцитния антиагрегант клопидогрел (Plavix)
• Оптимизиране на терапията с метотрексат
• Оптимизиране на терапията с антитуберкулозния медикамент изониазид при белодробна туберкулоза
• Изследване на DPYD варианти за оптимизиране на химиотерапия с 5-флуороурацил и капецитабин
• Минималната резидуална болест (Minimal residual disease) при пациенти с невробластом
• Оптимизиране на терапията с лекарствени препарати от групата на тиопурините (Azathioprine, Mercaptopurine и Thioguanine)
• Бавни метаболизатори по CYP2C9
• Бавни метаболизатори по CYP2C19
• Бавни метаболизатори по CYP2D6
• Диагностични маркери при мозъчни, рабдоидни, солидни и други тумори

• Анализ на разширен панел за фамилни онкологични заболявания и интерпретация
• Цялостно екзомно секвениране (WES) и анализ и интерпретация на клиничен екзом
• Цялостно екзомно секвениране (WES) на пациент и двама родители, включва анализ и интерпретация

• Определяне на носителство на известен патогенен вариант в семейство с наследствено заболяване
• Определяне на носителство на вариант, открит след секвениране от следващо поколение (NGS)
• Потвърдителен анализ /сегрегация на CNV вариант открит след секвениране от следващо поколение (NGS)
• Потвърдителен анализ /сегрегация на аберации, открити чрез микрочипов анализ и NGS
• Потвърдителен анализ /сегрегация на CNV вариант открит след секвениране от следващо поколение (NGS)

• Микроделеционни / микродупликационни синдроми
• Изоставане НПР/Болести от аутистичния спектър
• Вродени аномалии и малформативни синдроми/спонтанни аборти

Геномният импринтинг представлява специфично повлияване на експресията на определени гени от ДНК (това да са изключени или не) в зависимост от това от кой родител са наследени. До днешна дата са идентифицирани повече от 100 импринтирани гени. Много от тях са свързани с феталния растеж, други определят поведенческите и когнитивни характеристики на индивида. Експресията на едното копие от гена в зависимост от това от кой родител е наследено (моно-алелна генна експресия) се контролира от специфични контролни райони от ДНК (импринтинг-контролни райони - ICR), които се маркират чрез специфично добавяне на метилови групи (ДНК метилиране) към определени нуклеотиди от бащиното или майчиното ДНК копие на гена.

Нарушения в правилното метилиране на ДНК в ICR е свързано с изявата на няколко синдромни заболявания, например синдром на Бекуит – Видеман (Beckwith–Wiedemann) и синдром на Силвър- Ръсел (Silver–Russell), асоциирани с абнормен фетален растеж. Нарушения в геномния импринтинг е причина за изява на синдроми, свързани с невро-психологическото развитие – синдроми на Прадер-Вили (Prader–Willi) и Ангелман (Angelman).

ЛГД предлага генетична диагностика, свързана със следните синдромни заболявания:

• Синдром на Prader Willi / Angelman
• Синдром на Russell-Silver/Beckwith-Wiedemann
• Синдром на Angelman
• Изследване на унипарентна дизомия

• ДНК банкиране

• Секвениране по заявка на клиента
• Фрагментен анализ по заявка на клиента
• Сканиране на микрочип по заявка на клиента
• Сканиране и софтуерна обработка на микрочип по заявка на клиента
• Биоинформатичен анализ и интерпретация на данни от Цялостно екзомно секвениране (WES)
• Генетична консултация, професор
• Генетична консултация, доктор

• Микрочипов анализ
• Пълно екзомно секвениране и интерпретация
• Цялостно геномно секвениране с анализ и интерпретация
• 21-хидроксилазен дефицит
• Неврофиброматоза тип 1
• Неврофиброматоза тип 2
• Изоставане в растежа
• Хромозомни промени в броя копия при детски солидни тумори (Невробластом/ рабдомиосарком/ сарком на Ewing/ тумор на Wilm’s)
• Детски солидни тумори

• Цялостно геномно секвениране с анализ и интерпретация на панел от до 100 гени
• Цялостно геномно секвениране с анализ и интерпретация на панел от 100 до 200 гени
• Цялостно геномно секвениране с анализ и интерпретация на панел от 200 до 500 гени
• Цялостно геномно секвениране и анализ и интерпретация на панел от над 500 гени
• Биоинформатичен анализ и интерпретация на данни от Цялостно геномно секвениране (WGS)