Характеристика на теста: (включва 4 гена)
HNF1β (OMIM #189907)
HNF1α (OMIM #142410)
HNF4α (OMIM #600281)
GCK (OMIM #138079)
Основни характеристики на клиничния фенотип
Заболяванията от групата младежки диабет с начало в зряла възраст (MODY) са относително редки. Според някои автори те засягат 1-2% от пациенти с диабет. MODY се характеризират с относително ранна изява –преди 25 годишна възраст. Друга особеност е ясно изразената генетична обусловеност – в семейството имат множество членове на едно семейство, а появата на симптомите не се влияе от фактори като телесно тегло, начин на живот, етническа принадлежност и др. MODY са автозомно-доминантни заболявания, което означава че наследяването на мутация от само един от родителите е достатъчно за появата на болестта.
При пациентите с младежки диабет с начало в зряла възраст се откриват патогенни варианти в гени с роля в ембрионалното развитие на панкреаса и черния дроб, или гени кодиращи ензими с ключова роля за разграждането на глюкозата - HNF1α, HNF4α, HNF1β (известен още като TCF2) и GCK.
При европейци, най-често срещаната форма на младежки диабет с начало в зряла възраст е тип 3, MODY3. Болестта е резултат от мутации в HNF1α - ген, с ключова роля в развитието на много от вътрешните органи, сред които и панкреаса. Засегнатите пациенти не се нуждаят от допълнителен прием на инсулин и се повлияват добре от лекарства от групата на сулфонилуреята.
Относително често срещан е и MODY2, който възниква в резултат на мутации в гена за ензима глюкокиназа, GCK. Тази форма на диабет е сравнително лека – наблюдават се малки отклонения в нивата на кръвната захар, рискът от появата на усложнения е малък, а пациентите не се нуждаят от специална терапия.
Младежкият диабет с начало в зряла възраст е тип 1, MODY1, е относително рядко срещано заболяване, открива се при едва 5-10% от болните. Дължи на патогенни варианти в гена HNF4α, който има принос към ембрионалното развитие на черния дроб. При тези пациенти болестта се развива бавно, което позволява относително късното включване на инсулин в терапията.
MODY5 е относително рядък, засяга 5-10% от пациентите с младежки диабет с начало в зряла възраст. Той се дължи на мутации в гена HNF1β (известен още като TCF2), кодиращ фактор с важна роля за развитието на панкреаса, черния дроб и бъбреците през вътреутробния период. При носителите на патогенни варианти в този ген могат да се проявят диабет, аномалии в развитието на бъбреците (най-често кисти) и/или подагра. Симптоматиката при отделните пациенти е много различна, дори в рамките на едно и също семейство, което често пъти затруднява поставянето на диагноза.
Изясняването на генетичните основи на заболяването е най-надеждния начин за поставяне на точна диагноза MODY, което от своя страна има голямо значение при избора на най-добрата терапия за болните.
Основание за насочване:
Всички пациенти със съмнения за диабет младежки диабет с начало в зряла възраст.
Интерпретиране на резултатите:
Установяването на делеции/инсерции в някой от гените включени в панела ще позволи поставянето на генетична диагноза, което ще подпомогне лекарите при избора на най-оптимална терапия;
Генетичният консултант ще интерпретира Вашия резултат и ще отговори на всички Ваши въпроси свързани с него.
Метод: MLPA (Мултиплексна лигазно-зависима амплификация).
MLPA е полуколичествен метод за определяне на брой копия от ДНК. Методиката се използва за откриване на вътрегенни или цялостногенни делеции или дупликации.
Анализът за търсене на големи делеции/дупликации в HNF1α, HNF4α, HNF1β и GCK се извършва с помощта на наборът SALSA MLPA P241 MODY mix 1 на MRC-Holland (Amsterdam, Holland).
Тъй като клинична картина характерна за MODY5 може да се дължи и на точкови мутации в HNF1β, при отсъствие на MLPA находка препоръчваме да се проведе директно секвениране на кодиращите участъци на този ген, Тест № 129.
Чувствителност на теста: 90%
Какво включва тестът?
Изолиране на ДНК и съхраняване на пробата.
MLPA за откриване на делеции/дупликации, които засягат гена HNF1β.
Оформяне на писмен резултат от генетичния тест.
Диагностична интерпретация на резултатите и генетично консултиране.
Биологичния материал: Венозна кръв или ДНК
За повече информация, моля прочете внимателно „Изисквания към биологичния материал и информация за транспортиране“.