Характеристика на теста: (включва 1 ген, 3 екзона)

PDGFRA (OMIM #173490) екзони 12, 14 и 18

Основни характеристики на клиничния фенотип:

Гастроинтестиналните стромални тумори (ГИСТ, GIST; OMIM #606764) са сред най-честите мезенхимални тумори на гастроинтестиналния тракт, ако не и най-често срещания сарком на меките тъкани. Публикуваните данни за честота на заболеваемост от ГИСТ в Европа и САЩ показват честота от 10-15 на 1 милион души за периода 2005-2008 година. Смята се, че интерстициалналните клетки на Cajal, експресиращи тирозин-киназния рецептор KIT и рецептора за тромбоцитния растежен фактор α (platelet-derived growth factor receptor α - PDGFRα) са предшественици на ГИСТ. Мутациите в гените KIT и PDGFRα водят до лиганд-независимо конститутивно активиране на рецептора. Резултатът е неконтролиран клетъчен растеж и развитие на тумор. Заболяването на малка част от пациентите (7%), при които няма наличие на мутация в KIT и PDGFRα гените, се свързва с наличието на туморо-инициираща мутация в BRAF гена. BRAF е серин-треонин киназа, която активира МАРК сигналния път: RAS/RAF/MEK/ERK (един от пътищата, активирани от KIT и PDGFRα без това да е свързано с KIT или PDGFRα активацията).

Основание за насочване/ Клинично значение:

·         Около 8% от пациентите с ГИСТ не показващи наличие на мутация в KIT ген (див тип) се характеризират с мутации в гена PDGFRα, наблюдавани в екзони 12, 14 и 18. Наблюдавано е наличие на чувствителност към иматиниб при пациентите носещи мутация в PDGFRα и най-много при тези с мутация екзон 12. От друга страна D842V мутацията, намираща се в екзон 18, се открива в отделна подгрупа от ГИСТ най-често локализирани в стомаха, която се свързва с резистентността към тирозинкиназните инхибитори.

·         Пациенти с наличие на мутации, водещи до чувствителност към тирозинкиназни инхибитори и последващо развитие на резистентност към терапията. Има данни за пациенти, при които в следствие възникването на вторични мутации, не откривани в първичния тумор, но налични в новообразувалите се метастази на ГИСТ-а или в друга локализация се наблюдава промяна на терапевтичната чувствителност. Понякога при такива пациенти се наблюдава дори загуба на първоначално откритите мутации, водещи до чувствителност към тирозинкиназните инхибитори.

Интерпретиране на резултатите:

·         При пациенти, носещи мутации в гена PDGFRα чувствителността към терапията с тирозинкиназни инхибитори зависи от конкретната мутация. Около 35% от пациентите с мутация в PDGFRα ще се повлияят от терапия с тирозинкиназни инхибитори.

·         При пациенти, носещи мутацията D842V в 18-ти екзон на PDGFRα, се наблюдава по-слаба чувствителност или развитие на резистентност към терапията с някои тирозинкиназни инхибитори, но не при всички пациенти.

·         Генетичният консултант ще интерпретира и отговори на всички въпроси относно резултата Ви.

Метод: Секвениране по Сангер

Методът включва двупосочно ДНК секвениране на гореизброените кодиращи екзони и интрон-екзонни граници на гена PDGFRA. Лабораторията предлага секвениране на единичен екзон или двойка екзони при родственици на пациенти за определяне на носителския статус в случаите, когато мутацията е известна (Тест № 182).

 Чувствителност на теста:  99.5%

Какво включва тестът?

·         Изолиране на ДНК и съхраняване на пробата.

·         Директно секвениране на прицелни гени/генни райони за откриване на патогенни мутации.

·         Оформяне на писмен резултат от генетичния тест.

·         Диагностична интерпретация на резултатите и генетично консултиране.

Биологичния материал: Свеж или FFPE туморен материал, или ДНК изолирана от Свеж или FFPE туморен материал

За повече информация, моля прочете внимателно „Изисквания към биологичния материал и информация за транспортиране“.