Характеристика на теста: (включва 1 ген)
SCN1A (OMIM #182389)
Основни характеристики на клиничния фенотип:
Фамилни фебрилни гърчове (FS+). Свързано с възрастта заболяване с епилептични припадъци в кърмаческа и ранна детска възраст. Характерно за тях е, че отшумяват с израстването на детето, като при фебрилните гърчове плюс (FS+) се наблюдава персистиране на пристъпите до по–късна възраст (6 години). Изявяват се с висока температура, причинена в 85-90% от случаите от инфекции на горните и долни дихателни пътища. Рискът от заболяване е с 30% по - висок при наличие на болни родственици първа степен.
Генерализирана епилепсия с фебрилни пристъпи плюс (GEFS+ синдром). Когато фебрилните ГТКП персистират след 6-годишна възраст и се явят в комбинация с други видове афебрилни генерализирани (миоклонични, атонични, абсанси) и парциални пристъпи се говори за синдром на генерализирана епилепсия с фебрилни гърчове плюс (GEFS+ синдром). Началото на пристъпите е в период от 6 месечна до 6 годишна възраст. Психомоторното развитие е нормално. GEFS+ синдрома се характеризира със спонтанно изчезване на пристъпите в по-късните етапи от живота на пациента и запазено психомоторно развитие.
Тежка миоклонична епилепсия в детството (Dravet синдром) - характеризира се с нормално начално нервно-психично развитие. Първите прояви се наблюдават преди 12-месечна възраст най-често между 5 и 8 месец, с характер на генерализирани и провокирани от висока температура. Между 1- и 4- годишна възраст се прибавят и пристъпи от друг характер - миоклонични, атипични абсанси, тонични и др. След втората година се наблюдава старт на изоставане в интелектуалното и моторното развитие. При около 10% от пациентите с GEFS+ синдром се откриват точкови мутации в SCN1A гена, докато делът на мутации в SCN1A при пациенти със синдром на Dravet е около 70-80%.
90% от мутациите в SCN1A гена при синдром на Dravet възникват de novo, а само 10% са наследени.
Основание за насочване:
Всички пациенти с прости/генерализирани фебрилни пристъпи в ранна детска възраст и съмнение за FS+- спорадични или фамилни; наличие на генерализирани тонично-клонични пристъпи и съмнение за GEFS+ синдром; наличие на генерализирани тонично-клонични пристъпи, миоклонични пристъпи със постепенен регрес в интелектуалното развитие и съмнение за тежка миоклонична епилепсия в детството (SMEI/Dravet синдром), при които не е установена точкова мутация в гена SCN1A чрез директно секвениране.
Интерпретиране на резултатите:
Установяването на мутации в ген SCN1A позволява поставяне на диагнозата синдром на Драве (Dravet Syndrome-DS), което дава възможност за избор на най-подходящо лечение с цел избягване на агравация на пристъпите.
Чрез поставянето на генетична диагноза може да се направи оценка на риска от предаване на патогенния вариант в следващите поколения.
Генетичният консултант ще интерпретира и отговори на всички въпроси относно резултата Ви.
Метод: MLPA (Мултиплексна лигазно-зависима амплификация)
MLPA анализът е полуколичествен метод за определяне на брой копия от ДНК. Методиката се използва за откриване на вътрегенни или цялостногенни делеции или дупликации. Анализът за търсене на големи делеции, инсерции в SCN1A гена извършва с помощта на кит SALSA MLPA KIT P137-B2 SCN1A, разработени от фирмата MRC-Holland (Amsterdam, Holland).
Лабораторията предлага секвениране на SCN1A гена с последващ MLPA анализ за изключване на всички генетични мутации, засягащи този ген (Тест № 32).
Чувствителност на метода: 90%
Какво включва тестът?
Изолиране на ДНК и съхраняване на пробата.
MLPA за откриване на геномни пренареждания, които деактивират гена SCN1A.
Оформяне на писмен резултат от генетичния тест.
Диагностична интерпретация на резултатите и генетично консултиране.
Биологичния материал: Венозна кръв или ДНК
За повече информация, моля прочете внимателно „Изисквания към биологичния материал и информация за транспортиране“.