Характеристика на теста: (включва 3 гена)
KIT (OMIM #164920) екзони 8, 13, 14, 17 и 18; PDGFRA (OMIM #173490) екзони 12 и 14; BRAF (OMIM # 164757) екзон 15
Основни характеристики на клиничния фенотип:
Гастроинтестиналните стромални тумори (ГИСТ, GIST; OMIM #606764) са сред най-честите мезенхимални тумори на гастроинтестиналния тракт, ако не и най-често срещания сарком на меките тъкани. Публикуваните данни за честота на заболеваемост от ГИСТ в Европа и САЩ показват честота от 10-15 на 1 милион души за периода 2005-2008 година. Смята се, че интерстициалналните клетки на Cajal, експресиращи тирозин-киназния рецептор KIT и рецептора за тромбоцитния растежен фактор α (platelet-derived growth factor receptor α - PDGFRα) са предшественици на ГИСТ. Мутациите в гените KIT и PDGFRα водят до лиганд-независимо конститутивно активиране на рецептора. Резултатът е неконтролиран клетъчен растеж и развитие на тумор. Заболяването на малка част от пациентите (7%), при които няма наличие на мутация в KIT и PDGFRα гените, се свързва с наличието на туморо-инициираща мутация в BRAF гена. BRAF е серин-треонин киназа, която активира МАРК сигналния път: RAS/RAF/MEK/ERK (един от пътищата, активирани от KIT и PDGFRα без това да е свързано с KIT или PDGFRα активацията).
Основание за насочване/ Клинично значение:
· Установяването на мутации в гена C-KIT е необходимо за разграничаване на пациенти с гастроинтестинални стромални тумори (GIST), които ще се повлияят от терапия с Imatinib (Gleevec®). Imatinib инхибира пролиферацията на раковите клетки, които имат мутация в C-KIT или PDGFR. При около 50-60% от случаите с GIST се откриват мутации в онкогена C-KIT, в резултат на което е налице непрекъсната активация на трансмембранната тирозинкиназа. Пациентите съдържащи мутации в екзон 9 имат по-добра обща преживяемост и такава без наличие на рецидиви, в сравнение с тези имащи мутация в екзон 11. От друга страна пациентите с мутации в екзон 9 показват умерена чувствителност към иматиниб. Пациенти с мутации в екзон 9 имат склонност да отговорят по-добре на втора линия терапия със сунитиниб от пациенти с други KIT/PDGFRα мутации. От друга страна прилагането адювантно на иматиниб води до по-ниска преживяемост без рецидив при пациенти с екзон 9 мутации в сравнение с пациентите имащи мутация в екзон 11.
· Първични мутации в екзони 13 и 17 са били идентифицирани като цяло в малък брой пациенти, които показват сходен отговор към лечение с тези пациенти имащи мутации в екзон 11. Изследвания показват, че двойните KIT мутанти, съдържащи мутации в екзон 13, показват добър отговор към терапия със суматиниб, за разлика от Imatinib, докато тези съдържащи мутация в екзон 17, са резистентни към двата химиотерапевтика. Скорошно изследване доведе до откриването за първи път на мутации в екзон 8, p.Ddel419, асоцииращи се с възникването на заболяването.
· Около 8% от пациентите с ГИСТ не показващи наличие на мутация в KIT ген (див тип) се характеризират с мутации в гена PDGFRα, наблюдавани в екзони 12, 14 и 18. Наблюдавано е наличие на чувствителност към иматиниб при пациентите носещи мутация в PDGFRα и най-много при тези с мутация екзон 12.
· Мутации в BRAF са локализирани основно в екзон 15 (нуклеотид 1799), водещи до замяна на валин в позиция 600 с аспарагинова киселина. Пациенти с метастатичен меланом притежаващи тази мутация показват 81% отговор към терапия с vemurafenib (орален инхибитор на мутантния BRAF белтъчен продукт). Активността на този медикамент при пациенти с ГИСТ и BRAF мутация не е проучен все още.
· Пациенти с наличие на мутации, водещи до чувствителност към тирозинкиназни инхибитори и последващо развитие на резистентност към терапията. Има данни за пациенти, при които в следствие възникването на вторични мутации, не откривани в първичния тумор, но налични в новообразувалите се метастази на ГИСТ-а или в друга локализация се наблюдава промяна на терапевтичната чувствителност. Понякога при такива пациенти се наблюдава дори загуба на първоначално откритите мутации, водещи до чувствителност към тирозинкиназните инхибитори.
Интерпретиране на резултатите:
· Пациенти, носещи мутации в онкогена C-KIT, имат по-добър отговор към терапията с тирозинкиназни инхибитори.
· При пациенти, носещи мутации в гена PDGFRα чувствителността към терапията с тирозинкиназни инхибитори зависи от конкретната мутация. Около 35% от пациентите с мутация в PDGFRα ще се повлияят от терапия с тирозинкиназни инхибитори.
· Генетичният консултант ще интерпретира и отговори на всички въпроси относно резултата Ви.
Метод: Секвениране по Сангер
Методът включва двупосочно ДНК секвениране на гореизброените кодиращи екзони и интрон-екзонни граници на гените KIT, PDGFRA и BRAF. Лабораторията предлага секвениране на единичен екзон или двойка екзони при родственици на пациенти за определяне на носителския статус в случаите, когато мутацията е известна (Тест № 182).
Чувствителност на теста: 99.5%
Какво включва тестът?
· Изолиране на ДНК и съхраняване на пробата.
· Директно секвениране на прицелни гени/генни райони за откриване на патогенни мутации.
· Оформяне на писмен резултат от генетичния тест.
· Диагностична интерпретация на резултатите и генетично консултиране.
Биологичния материал: Свеж или FFPE туморен материал, или ДНК изолирана от Свеж или FFPE туморен материал
За повече информация, моля прочете внимателно „Изисквания към биологичния материал и информация за транспортиране“.
