Характеристика на теста: (включва 10 гена)
BTK, GH1, GHRHR, GHSR, HESX1, LHX3, LHX4, OTX2, POU1F1, PROP1
Основни характеристики на клиничния фенотип
Изолираният дефицит на растежен хормон (ИДРХ) е състояние, причинено от силен недостиг или липса на хормон на растежа (ХР). ХР е белтък, който е необходим за нормалния растеж на костите и тъканите на тялото, поради което растежът при хората с ИДРХ не се наблюдава с очакваната скорост и те имат необичайно нисък ръст. Честотата на ИДРХ е от 1/4 000 до 1/10 000 индивида по целия свят. Това състояние обикновено е очевидно от ранна детска възраст, но се среща и при възрастни. Дефицитът на растежния хормон при децата се изявява със забавяне на растежа и затлъстяване, а при възрастните – с намален физически капацитет, висцерално затлъстяване, намалена мускулна маса, дислипидемия, въглехидратни нарушения, повишен атерогенен и сърдечно-съдов риск, намалена костна минерална плътност.
Има четири типа ИДРХ, диференциран от тежестта на състоянието, засегнатия ген и типа на наследяване. ИДРХ тип IA и IB се унаследяват по автозомно-рецесивен начин. ИДРХ тип IA се дължи на липсата на ХР, характеризиращо се с тежка растежна недостатъчност (SDS по-малко от -4,5) на 6-месечна възраст, неоткриваеми концентрации на ХР и склонност към развитие на антитела, въпреки първоначалния добър отговор на rhGH лечение и е най-тежката от всички форми на заболяването. ИДРХ тип IA и II са вследствие от мутации в GH1 гена, а тип IB може да дължи и на дефекти в GHRHR ген. Хората с ИДРХ тип IB произвеждат много ниски нива на ХР. В резултат на това тип IB се характеризира с нисък ръст, но този забавен растеж обикновено не е толкова тежък, колкото при тип IA. Забавянето на растежа при хора с тип IB обикновено се проявява в ранна до средна детска възраст. IGHD II се унаследява по автозомно-доминантен начин и е вследствие на мутация в GH1. IGHD III е X-свързано заболяване, което често се свързва с агамаглобулинемия, което предполага развитието на синдром на генна последователност.
GH1 генът кодира растежия хормон. ХР се произвежда в хипофизата и играе основна роля за растежа на организма, както и участва в различни метаболитни процеси в организма. Мутациите в GH1 гена преустановяват или водят до увреден белтъчен продукт. Без достатъчен хормон на растежа тялото не успява да расте с нормалната си скорост, което води до забавен растеж и нисък ръст, както се наблюдава при ИДХР IA, IB и II. GHRHR генът кодира белтък, рецептор на освобождаващ хормон на растежния хормон. Свързването на освобождаващия хормон на растежа с рецептора задейства производството на растежен хормон и освобождаването му от хипофизата. Мутациите в GHRHR генът нарушават производството или освобождаването на растежния хормон. Полученият недостиг на ХР не позволява на тялото да расте с очакваната скорост. Намалената активност на хормона на растежа поради мутации на гена на GHRHR е причина за много случаи на изолиран дефицит на растежен хормон тип IB.
BTK генът кодира тирозин киназа (Bruton tyrosine kinase), която е от съществено значение за развитието и узряването на В-клетките на имунната система. BTK предава важни химични сигнали, които инструктират В-клетките да узряват и да произвеждат антитела. Не е известно как мутациите в гена на BTK допринасят за ниския ръст при хора с ИДХР тип III.
Основание за насочване:
Всички пациенти с ИДРХ тип IA, тип IB и тип II – липса или ниски, но откриваеми нива на хормон на растежа, пропорционално нисък ръст (повече от 2 SD под средното за възрастта и пола) придружен от намалена скорост на растеж, забавено скелетно съзряване, липсата на костни дисплазии и хронични заболявания, наличие на микропенис, хипогликемия на гладно и добър отговор на rhGH лечение без образуване на антитела.
Хора с ИДХР без наличие на мутации в гените GH1, GHRHR или BTK и това заболяване няма идентифицирана генетична причина.
Персонализиране на терапията за пациентите. Избор на терапия според резултатите от генетичния тест.
Интерпретиране на резултатите:
· Установяването на точкови мутации и малки делеции/инсерции в гените от панела ще позволи поставянето на генетична диагноза и ще подпомогне лекарите при оценка на риска от появата на съпътстващи заболявания и избора на най-оптимална терапия;
· Наличие на големи делеции и инсерции не може да бъде установено с този метод. За установяването на такива се препоръчва комбинация с подходящ анализ за CNV (MLPA, aCGH);
· Генетичният консултант ще интерпретира Вашия резултат и ще отговори на всички Ваши въпроси свързани с него.
Метод: Новогенерационно секвениране.
Методът включва двупосочно ДНК секвениране на всички кодиращи екзони и интрон-екзонни граници на прицелните гени. Лабораторията предлага Сангер-секвениране на единичен екзон или двойка екзони при родственици на пациента за определяне на носителския статус в случаите, когато мутацията е известна (Тест № 182).
Чувствителност на метода: зависи от съдържанието на GC и АТ, както и от наличието на сегментно дуплицирани гени.
Какво включва тестът?
· Изолиране на ДНК и съхраняване на пробата.
· Паралелно секвениране на прицелните гени.
· Биоинформатичен анализ на секвенционните данни. За всеки пациент се анализират само данните за гена(ите) от интерес.
· Оформяне на писмен резултат от генетичния тест.
· Диагностична интерпретация на резултатите и генетично консултиране.
Биологичния материал: Венозна кръв или ДНК
За повече информация, моля прочете внимателно „Изисквания към биологичния материал и информация за транспортиране“.
