Цялостно екзомно секвениране (WES) и анализ на панел от гени, асоциирани със заболявания на щитовидната жлеза
Характеристика на теста: включва кодиращите последователности на гени, асоциирани със заболявания на щитовидната жлеза
Броя на гените се актуализира към момента на извършването на анализа
Основни характеристики на клиничния фенотип
Тиреоидните хормони, произвеждани от щитовидната жлеза играят ключова роля в растежа и развитието на детето. Те са от първостепенно значение за правилното формиране и диференциране на структури на ЦНС в пре- и постнаталния период. За развитието на щитовидната жлеза, синтеза, съхранението и секрецията на нейните хормони са необходими различни транскрипционни фактори, молекули и поредица от точно определени биохимични реакции. Нарушенията в някой от тези компоненти или реакции са молекулярната основа на отклоненията в развитието на щитовидната жлеза (дисгенезия) или хормоносинтезата (дисхормоногенеза), водещи до първичен Вроден хипотироидизъм (ВХ) За разлика от първичния ВХ, централните форми /вторичен и третичен/ засягат съответно хипофизата и хипоталамуса. Следователно, ВХ се дефинира като недостатъчност на тиреоидните хормони основно след раждането.
ВХ е най-честото вродено ендокринно заболяване в детската възраст, водещо до необратимо умствено изоставане при нелекуване или късно започнали заместителното хормонално лечение деца. Изоставането в растежа и физическото развитие няма необратим характер при закъсняла терапия.
При мнозинството от пациенти, ВХ е спорадичен и се дължи на нарушения в органогенезата през ембрионалния период - тиреоидна дисгенезия (TD), но в около 5% от случаите е доказан генетичен произход. В тези случаи се съобщават за мутации в гени, играещи роля по време на морфогенезата на щитовидната жлеза (PAX8, FOXE1, NKX2-1, TSHR). За разлика от тях, вродените дефекти в ензимната каскада на хормоналната синтеза (дисхормоногенеза) се оценяват на приблизително 15-20% от всички пациенти с ВХ. Унаследяването е най-често автозомно-рецесивно, като мутациите в ТPO гена са най-честата причина за дисхормоногенезата. В по-нови проучвания се посочва, че честотата на дисхормоногенеза би трябвало да е много по-висока от 10-20%, но диагнозата им се поставя по-рядко, вероятно поради вариабилния фенотип. При пациенти с органификационни нарушения вече са доказани мутации в гените кодиращи, тиреоглобулина, пендрина, натриево-йодния транспортер и оксидазната система. Тиреоидпероксидазата (TPO) е мембранно-свързан, гликозилиран, хем-съдържащ протеин разположен на апикалната мембрана на тиреоцита, катализиращ ключови реакции в производството на тиреоидни хормони. Кодира се от ген, разположен на късото рамо на 2-ра хромозома- 2р25, който съдържа 17 екзона. До момента са открити над 60 инактивиращи мутации, преобладаващи в екзони 8, 9, 10 и 11, които формират каталитичния център. Цялостният процес на синтезата на щитовидни хормони е стимулиран от хипофизарния ТSH, който действа чрез G-протеин-свързан рецептор на базалната мембрана на тиреоцита. Продължителната стимулация чрез ТSH увеличава количеството ТPO и придвижването му към апикалната мембрана. Доказано е, че транскрипцията на ТPO-гена е под контрола на транскрипционни фактори - NKX2-1 (TTF1), FOXE1 (TTF2), PAX8 и съществуват свързващи места за тези транскрипционни фактори в ТPO-промотора.
Съществува връзка между нарушенията в хормоналната синтеза и риска от малигнизация на тироидеята. Вродените гуши (струми) свързани с вроден /фетален и неонатален/ хипотиреоидизъм са генетично детерминирани състояния, при които са налице биохимични нарушения в една или повече от стъпките в синтезата на тиреоидни хормони. Метаболитният блок в синтезата на хормоните води до увеличение на секрецията ТSH (по механизма на – обратна връзка), което е причина за хипертрофия на тиреоцитите, респ. фоликулите, увеличено кръвоснабдяване на жлезата и намаляване на колоида. Предполага се, че постоянната стимулация от страна на ТSH може да доведе до тиреоиден карцином.
Основание за насочване:
Всички пациенти при, които не е открита мутация в TPO гена с клинична диагноза Вроден хипотироидизъм - дисхормоногенеза, както и в случаи със съмнения за заболяването; при пациенти с парциални или тотални органификационни дефекти, както и при пациенти при които има незначително изхвърляне на радиойодид след прилагане на натриев перхлорат; клинични данни за дисхормононална гуша; полинодозна гуша.
Интерпретиране на резултатите:
· Установяването на точкови мутации и малки делеции/инсерции в гените от панела ще позволи поставянето на генетична диагноза и ще подпомогне лекарите при оценка на риска от появата на съпътстващи заболявания и избора на най-оптимална терапия;
· Наличие на големи делеции и инсерции не може да бъде установено с този метод. За установяването на такива се препоръчва комбинация с подходящ анализ за CNV (MLPA, aCGH);
· Генетичният консултант ще интерпретира Вашия резултат и ще отговори на всички Ваши въпроси свързани с него.
Метод: Новогенерационно секвениране (NGS).
Методът включва двупосочно ДНК секвениране на всички кодиращи екзони и интрон-екзонни граници на прицелните гени. Лабораторията предлага Сангер-секвениране на единичен екзон или двойка екзони при родственици на пациента за определяне на носителския статус в случаите, когато мутацията е известна (Тест № 203).
Чувствителност на метода: зависи от съдържанието на GC и АТ, както и от наличието на сегментно дуплицирани гени.
Какво включва тестът?
· Изолиране на ДНК и съхраняване на пробата.
· Паралелно секвениране на прицелните гени.
· Биоинформатичен анализ на секвенционните данни. За всеки пациент се анализират само данните за гена(ите) от интерес.
· Оформяне на писмен резултат от генетичния тест.
· Диагностична интерпретация на резултатите и генетично консултиране.
Биологичен материал: Венозна кръв или ДНК изолирана от венозна кръв.
За повече информация, моля посетете раздела „Изисквания към биологичния материал и информация за транспортиране“.
