Характеристика на теста: (включва 5 гена)

GJB2, GJB3, GJB6, WFS1, POU3F4

Открива делеции или дупликации в гените GJB2, GJB3, GJB6, WFS1 и POU3F4, микроделеции в 5‘ региона на POU3F4, както и 6 специфични мутации в GJB2 (c.313del14, c.235delC, c.167delT, c.101T>C, c.35delG and IVS1+1G>A).

Основни характеристики на клиничния фенотип

Слуховата загуба е най-честата сензорна увреда при човека. Установено е, че засяга около 5% от световната популация. Конгениталната слухова загуба е с честота 1/500 новородени. Поради голямата клинична и генетична хетерогенност, слуховата загуба може да бъде описана и категоризирана различно. Хетерогеността на слуховата загуба е поради различна етиология, различно начало, възникване преди или след проговаряне, различна клинична проява, различна тежест и различно засягане на честотите, засягане на едно или двете уши, наличие на прогресия или не, наличие или отсъствие на анатомичен дефект.

В развитите страни конгениталната (вродена) глухота се дължи 80% на генетични фактори. Наследствената слухова загуба може да бъде класифицирана като синдромна и несиндромна. Определението за несиндромна слухова загуба е слухова загуба, която не се свързва и с други симптоми. Разграничава се от синдромната слухова загуба по това, че при нея слуховата загуба е съпътствана от други симптоми на специфични синдроми. Най-често синдромите се характеризират с дисморфични промени в лицево-черепната област и/или малформации на външното ухо. Малфункции на вътрешните органи също може да са част от симптомите на синдромите. Някои от симптомите могат да бъдат едва забележими и лесно могат да бъдат пропуснати при преглед. Описани са над 400 генетични синдроми с наличие на слухова загуба. Около 60-70% от конгениталната слухова загуба е несиндромна.

Наследствената слухова загуба се унаследява автозомно доминантно, автозомно рецесивно, Х свързано или митохондриално. Слуховата загуба може да бъде свързана с невросензорен дефект или с дефект в проводимостта, или със смесена етиология.

В много популации до около 50% от всички случаи на автозомно рецесивна несиндромна слухова загуба се дължат на мутации в локуса DFNB1, локализиран на 13q12. Този локус съдържа гените GJB2 и GJB6, кодиращи съответно конексин 26 и конексин 30. При Кавказката популация най-честата мутация в GJB2 е c.35delG. Мутацията c.235delC е най-честа за японската популация, а мутацията c.167delT е характерна за Ашкеназките евреи. Мутацията с.101T>C се асоциира със средна слухова загуба и е с честота от 1-2%. IVS1+1G>A и c.313del14 са с относително висока честота сред различни популации, главно източна Европа, Русия, Средния Изток и Азия.

Открити са и 6 големи делеции в GJB2 и/или GJB6, водещи до слухова загуба и представляват 1-10% от всички мутации открити в DFNB1 локуса. Най-честите делеции, която се откриват са del(GJB6-D13S1830) и del(GJB6-D13S1854). Изключително рядко мутации в GJB2 и GJB6 водят до развитието на автозомно доминантна несиндромна глухота. Като до този момент са описани 14 патогенни мутации.

GJB3 е локализиран в 1р34, DFNA2B локус (Deafness, Nonsyndromic, autosomal dominant 2B) и мутации в този ген могат да доведат до несиндромна слухова загуба, но също така и до еритокератодермиа вариабилис.

Около половината случаи на Х-свързана слухова загуба се дължат на патогенни мутации в POU3F4 и в 5‘ некодиращия регион на този ген, където са открити делеции, засягащи регулаторни елементи.

Синдромът на Wolfram е прогресивно невродегенеративно заболяване, характеризиращо се с развитие на диабет и оптична атрофия преди 15 годишна възраст и често се наблюдава и невросензорна слухова загуба, прогресивни неврологични и ендокринологични аномалии. Честотата на синдрома на Wolfram тип 1 е 1 на 500 000 хора в света. Мутации в WFS1 водят до над 90% от случаите на синдрома на Wolfram тип 1.

Основание за насочване:

●       За определяне на генетичната причина за възникналата синдромна или несиндромна слухова загуба, поставяне на генетична диагноза

●       За потвърждаване на диагнозата и за определяне на причината за възникналата слухова загуба (генетична или негенетична)

●       Наличие на наследствена и/или вродена слухова загуба, но изключено митохондриално унаследяване или

●       Поставена диагноза слухова загуба и наличие на родственици със слухова загуба и с неизяснена генетична причина или

●       Наличие на родственици или деца със слухова загуба и с неизяснена генетична причина. Определяне на носителски статус с цел изчисляване риска за раждане на глухо дете

●       Поставена диагноза синдром на Wolfram тип 1

Интерпретиране на резултатите:

·         Установяване на делеции и дупликации в гените GJB2, GJB3, GJB6, WFS1, и POU3F4, микроделеции в 5‘ региона на POU3F4, както и на 6 специфични мутации в GJB2 ще позволи поставянето на генетична диагноза

·         Генетичният консултант ще интерпретира Вашия резултат и ще отговори на всички Ваши въпроси свързани с него.

Метод: MLPA (Мултиплексна лигазно-зависима амплификация).

MLPA е полуколичествен метод за определяне на брой копия от ДНК. Методиката се използва за откриване на вътрегенни или цялостногенни делеции или дупликации. Анализът за търсене на големи делеции/дупликации в GJB2, GJB3, GJB6, WFS1, и POU3F4 гените, микроделеции локализирани 5‘ на POU3F4, както и наличието на 6 специфични мутации в GJB2 гена (c.313del14, c.235delC, c.167delT, c.101T>C, c.35delG and IVS1+1G>A) чрез SALSA MLPA P163 GJB-WFS1 -POU3F4  MRC-Holland (Amsterdam, Holland).

Чувствителност на теста: 90%

Какво включва тестът?

·         Изолиране на ДНК и съхраняване на пробата.

·         MLPA за откриване на делеции/дупликации, които засягат гените GJB2, GJB3, GJB6, WFS1, POU3F4, микроделеции локализирани 5‘ на POU3F4 и 6 специфични мутации в GJB2 гена .

·         Оформяне на писмен резултат от генетичния тест.

·         Диагностична интерпретация на резултатите и генетично консултиране.

Биологичния материал: Венозна кръв или ДНК

За повече информация, моля прочете внимателно „Изисквания към биологичния материал и информация за транспортиране“.