Характеристика на теста: (включва 3 генa)
NPHS1 (OMIM#602716)
NPHS2 (OMIM#604766)
WT1 (OMIM#607102) - екзон 8 и екзон 9
Основни характеристики на клиничния фенотип
Нефротичните синдроми се характеризират с масивна протеинурия, хипоалбуминурия и поява на едема. Това са хетерогенна група заболявания, резултат от нарушение във фунцията на подоцитите в бъбречните гломерули и увеличение на пропускливостта на бъбречния филтър. Хистологично могат да бъдат отделени няколко варианта на нефротичен синдром в детска възраст - с минимални хистологични лезии (МХЛ), фокална и сегментна гломерулна склероза (ФСГС) и дифузна мезангиална пролиферация (ДМП). Наблюденията показват, че не хистологичните характеристики, а отговора на лечението с кортикокстероиди е с много по-съществена прогностична стойност за развитието на болестта. В този смисъл, нефротичните синдроми често се делят на кортико-чувствителен (при който протеинурията бързо изчезва в резултат на проведената терапия) и кортико-резистентен (при който лечението с кортикостероиди не довежда до ремисия). В редки случаи кортико-резистентния нефротичен синдром е придружен от аномалии в развитието на половата система и/или тумори на Уилмс (синдроми на Денис-Драш OMIM #194080 и Фрейзър OMIM # 136680; нефробластом или тумор на Уилмс OMIM # 194070).
Кортико-резистентната форма, наричана още стероид-резистентна, се открива при около 10% от пациентите с нефротичен синдром и е свързана с по-висок риск от развитие на усложнения. В голяма част от случаите това заболяване се дължи на генетични мутации като най-често засегнати са гените NPHS1, NPHS2 и WT1. Мутациите в NPHS1 и NPHS2 имат автозомно-рецесивен модел на унаследяване, т.е. болестта се изявява при наличие на две засегнати копия на гена. Мутациите в WT1 са атозомно-доминантни, т.е. наличието на едно засегнато копие на гена е достатъчно за клинична изява на болестта.
Скринингът за мутации в тези три гена би довело до изясняване на молекулните основи на заболяването при около 25% от изследваните пациенти.
Основание за насочване:
Всички пациенти с кортико-резистентна форма на нефротичен синдром, при които не са установени аномалии в развитието на половата система и тумори на Уилмс.
Интерпретиране на резултатите:
Установяването на точкови мутации и малки делеции/инсерции в гените NPHS1, NPHS2 и WT1 ще позволи поставянето на генетична диагноза и ще подпомогне лекарите при избора на най-оптимална терапия;
Наличието на мутации в гена WT1 е свързано с повишен риск от появата на тумори на Уилмс – солидни тумори, засягащи бъбреците, които се развиват в детска възраст. Информацията за носителство на патогенен вариант в този ген е индикация за провеждане на рутинни профилактични прегледи, което ще гарантира ранна диагностика и успешна терапия на това съпътстващо състояние;
Генетичният консултант ще интерпретира Вашия резултат и ще отговори на всички Ваши въпроси свързани с него.
Метод: Секвениране по Сангер.
Методът включва двупосочно ДНК секвениране на всички кодиращи екзони и интрон-екзонни граници на гените NPHS1 и NPHS2, както и екзони 8 и 9 на гена WT1.
При пациенти с придружаващи аномалии в развитието на половата система и/или нефробластом се препоръчва секвениране на всички кодиращи екзони и интрон-екзонни граници на WT1. В тези случаи не е необходимо изследване на NPHS1 и NPHS2.
Лабораторията предлага секвениране на единичен екзон или двойка екзони при родственици на пациента за определяне на носителския статус в случаите, когато мутацията е известна (Тест № 182).
Чувствителност на теста: 99,5%
Какво включва тестът?
Изолиране на ДНК и съхраняване на пробата.
Директно секвениране на прицелните гени/генни райони за откриване на патогенни мутации.
Оформяне на писмен резултат от генетичния тест.
Диагностична интерпретация на резултатите и генетично консултиране.
Биологичния материал: Венозна кръв или ДНК
За повече информация, моля прочете внимателно „Изисквания към биологичния материал и информация за транспортиране“.
