За пациент
Какво представлява генетичното изследване?

Генетичното изследване представлява изследване на вашата ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина), носеща инструкциите за функциите на всяка клетка от вашето тяло. Различни промени (мутации) в ДНК могат да доведат до изявата на генетично заболяване в пренатална, неонатална, ранна детска или по-късна възраст.

Генетичните заболявания се причиняват от различни промени в структурата на ДНК, наречени мутации. Тези промени могат да засягат цели хромозоми като например анеуплоидията (допълнителна тризомия – носителство на допълнителна хромозома; монозомия – липса на хромозома), така и малки фрагменти от тях (микроделеции/дупликации в хромозомите), а също така и да засягат единични нуклеотиди от ДНК (точкови мутации). Повечето генетични заболявания са наследствени. Понякога, за да се прояви едно генетично заболяване и двамата родители трябва да носят определен генетичен вариант/мутация (рецесивно унаследяване). В други случаи е достатъчно условие унаследяването на болестотворен генетичен вариант само от единия родител, за да се прояви заболяването (доминантно унаследяване). Има случаи, при които мутацията се появява де ново при болния, каквито са повечето случаи на хромозомни анеуплоидии и тежките моногенни болести с неблагоприятна прогноза.

Чрез провеждането на генетичното изследване може да се постави генетична диагноза при наличие на разнообразна симптоматика в различни органи и системи; да се потвърди предполагаема клинична диагноза; да се изясни риска от развитие на заболяването при родственици в семейството и при следващи бременности; да се избере правилната терапия, дозиране и профилактика, съобразена със съответния индивид и др.

Кога е нужно провеждането на генетично изследване?

Генетично изследване е нужно при:

  • Диагностично уточняване - изясняване на диагнозата при съмнение за генетично заболяване (поставяне на генетична диагноза)

  • Фармакогенетика - определяне на отговора към някои лекарства, както и тяхното дозиране в съответствие с генотипа на индивида

  • Предиктивно тестване – свързано с използването на специфично лечение и възможността за отговор към това лечение

  • Пресимптоматично генетично тестване – при повтаряща се фамилна история на заболяване и висок риск от развитие на заболяването в потомството и при преки родственици

  • Наличие на неясно синдромно състояние в ранна неонатална и/или детска възраст

  • Пренатална диагностика - генетични изследвания при фетус с ултразвукови находки за вродени аномалии, интраутеринно изоставане и/или абнормни резултати от биохимичен скрининг и съмнение за генетично заболяване

Интерпретация на резултат от генетично изследване

Интерпретацията на резултатите от генетично изследване се извършва от генетичен консултант. Различните генетични методи имат различни диагностични възможности. Резултатите могат да бъдат негативни (нормални) или позитивни (с намерен генетичен вариант).

Негативните резултати се тълкуват в контекста на конкретния използван метод за конкретни генетични дефекти. Негативният резултат не изключва възможността за наличие на генетично заболяване, а само означава, че пациентът не носи конкретния генетичен дефект, за който е бил изследван.

Ако резултатите от определено генетично изследване са позитивни (намерен генетичен вариант) съществуват няколко възможности за интерпретация. ЛГД работи с критерии за класификация на откритите генетични варианти съгласно предложените от Американския Kолеж по Медицинска Генетика (ACMG (1)). Според тях генетичните варианти се делят на такива с болестотворен (патогенен) ефект, вероятно патогенни варианти, варианти с неясно клинично значение, вероятно нормални и нормални (бенигнени) варианти.

Патогенни генетични варианти – вариантът трябва да липсва в популационните бази-данни и трябва да присъства в базите данни от болни индивиди със сходни клинични характеристики. Множеството предикционни програми го определят като увреждащ белтъчната структура и функция.

Вероятно патогенни варианти – идентифицираните варианти се считат за вероятната причина за болестта на пациента, тъй като предикционните програми определят нарушаващ белтъчната функция ефект и имат много ниска честота в контролната популация. За тях все още няма достатъчно информация в литературата, за да бъдат те класифицирани като патогенни варианти. Откритието на вероятно патогенен вариант трябва да се използва предпазливо за вземане на клинични решения, тъй като все още има известна степен на несигурност.

Варианти с неясно клинично значение – тази група варианти са най-многобройни. За тях няма достатъчно събрана информация до момента с цел недвусмислено определяне на тяхната патогенност. Включват най-често новооткрити варианти с недоказан ефект, които на по-късен етап биха могли да се класифицират като вероятно патогенни или вероятно нормални (бенигнени). За да бъде причислен към една от двете групи даден вариант, по препоръки трябва да покрива поне 90% от критериите за класификация в една от тези две групи. В бъдеще е възможно патогенността на намерения вариант да бъде преоценена на базата на натрупана информация и данни от експериментални изследвания.

Вероятно нормални (бенигнени) - вариантът има ниска популационна честота (под 1%), но вероятно не е причината за изследваната болест, защото се среща в здрави индивиди и нямат доказан ефект върху белтъчната функция.

Нормални (бенигнени) варианти – срещат се с висока честота в здрави индивиди от популацията, наблюдава се липса на сегрегация при засегнатите членове на семейството (здрави родственици носят също мутацията), предикционните програми определят варианта като неутрален върху белтъчната функция.

Генетична консултация

Модерното генетично консултиране е процес на комуникация между здравни специалисти по генетика и индивид или семейство, засегнати от генетична болест или с риск от развитие на такава. Целта е да се разбере медицинската и генетична същност на заболяването, определяне ролята на наследствеността и риска от повторение, дискутиране на възможностите за справяне със заболяването и подпомагане на семейството във вземането на решение, което е най-подходящо за тях.

Генетичната консултация може да бъде проведена лично, с двойки или със цели семейства. Във всички случаи пациентът и членовете на семейството трябва предварително да са подготвили резултати от всички клинични и лабораторни анализи. Ако е необходимо, може да бъде взета кръвна проба от повече членове на семейството.

Ако анализът е завършен, резултатите се обсъждат по време на генетичната консултация. Тя включва обсъждане на потенциалния ефект от резултата върху семейното планиране и здравето на консултирания. Пациентът също се информира за възможностите за терапия по отношение на даденото генетично заболяване.

Показания за генетична консултация:

  • Клинични индикации: доказана или подозирана наследствена болест или такава с наследствено предразположение у дете или родственик (моногенна, полигенна, хромозомна); изоставане в умственото, физическото и половото развитие; вродени малформации, изолирани или синдромни (дефекти на невралната тръба, микроцефалия, макроцефалия, хидроцефалия, аномалии на сърдечно-съдовата, храносмилателната и отделителната система, подчертан лицев дисморфизъм, цепки на устата и небцето и др.

  • Предклинични индикации: здрави хетерозиготни носители на мутации за автозомно-рецесивно (АР), X- рецесивно (ХР) заболявания, доказани чрез масов или селективен скрининг; асимтомни новородени с метаболитни нарушения, разкрити чрез неонатален масов или селективен скрининг и др.; носителство на балансирано хромозомно пренареждане (транслокация, инверсия); бременни жени с висок генетичен риск за синдром на Даун у фетуса, разкрити чрез масов биохимичен скрининг или други показания (данни от ултразвуково изследване за морфологични аномалии на плода).

  • Репродуктивни неблагополучия: два или повече спонтанни аборта; преждевременни раждания и мъртвородени деца; семейства със стерилитет; жени с аменорея, хипооваризъм, недоразвити вторични полови белези.

  • Кръвнородствен брак, повишаващ риска за раждане на деца с автозомно-рецесивни заболявания.

  • Възрастов показател – напреднала възраст на жената над 35 години и мъжа над 45 при желание за реализиране на репродукция.

  • Фамилни форми на злокачествени заболявания.

  • Тератогенни и мутагенни въздействия по време на бременността – рентгеново облъчване, приемане на лекарствени средства, прекарани инфекции и др.

Индикациите за генетично консултиране могат да бъдат допълвани перманентно във връзка с разкриването на нови методи на диагностика, профилактика и лечение на наследствено обусловените заболявания.

Предварителна подготовка за генетична консултация

Част от генетичната консултация включва съставяне на родословно дърво и отбелязване на засегнатите членове на семейството. Би било много полезно, ако има предварителна информация за здравните проблеми на родствениците от фамилията.

Ако има предварителни клинични изследвания във връзка с Вашето заболяване или съответно заболяване на Ваш родственик, моля носете резултатите с вас. Това включва: епикризи, предишни генетични тестове, резултати от хистологична и образна диагностика, и т.н.

Пренатален скрининг и пренатална диагностика

Тези изследвания дават информация на бъдещите родители дали тяхното дете има риск от развитие или страда от определено генетично заболяване. Включват рутинни скринингови и диагностични тестове.

Скрининг тестовете са неинвазивни рутинни процедури, провеждащи се през първия до третия триместър от бременността. Те включват изследването на биохимични показатели в кръвта на майката чрез пренатален биохимичен скрининг и ултразвукова фетална морфология. Скрининг тестовете могат да дадат оценка на риска (вероятността) от развитие на дадено болестно състояние. Когато резултатите от тези тестове са абнормни е необходимо провеждането на диагностични генетични тестове, за да се установи наличието или липсата на съответно заболяване при фетуса.

Диагностичните тестове са инвазивни тестове, носещи съвсем малък риск от аборт (0.5-1%). Тези тестове анализират фетална ДНК, изолирана от клетки на фетуса, получени чрез хорионбиопсия (между 10 и 12 г.с.) или амниоцентеза (след 16-19 г.с.) и целят идентификацията на небалансирани хромозомни нарушения или ДНК мутации, водещи до изявата на дадено генетично заболяване.

Индикации за извършването на диагностични ДНК тестове са:

  • абнормен резултат от скринингов тест (изчислен висок риск от биохимичен скрининг или детекция на ултразвукова аномалия)

  • наличие на хромозомна аберация при предишна бременност

  • интраутеринно изоставане на плода

  • възраст на майката над 35 години

  • фамилна история за специфично генетично заболяване