Генен панел (включва 29 генa)
Основни характеристики на клиничния фенотип
Приблизително 5% от първичните мозъчни тумори се характеризират с наследствени фактори. Наследствените синдроми водещи до развитие на тумори в нервната система /ЦНС и ПНС/ са хетерогенна група от генетични болести характеризиращи се с комбинация от системни изяви (най-често дерматологични) и неоплазии в ЦНС. Преобладаващата част от тези синдроми са автозомно доминантни заболявания и включват неврофиброматоза тип 1 и тип 2, туберозна склероза, болест на von Hippel-Lindau, синдром на Turcot, и Li-Fraumeni синдром, за които има данни, че силно увеличават риска от развитие на рак в нервната система.
Неврофиброматоза тип 1 (NF1 или болест на Реклингхаузен) е един от най-честите генетични синдроми, с честота 1 на 4 000. Храктеризира се със 100% пенетрантност и 50% мутационна честота на спонтанно възникване. NF1 гена е локализиран в локус 17q11.2 и кодира тумор-супресорния белтък неврофибромин. Преобладаващото количество ЦНС тумори с NF1 са тези глиомите на зрителния нерв и на продълговатия мозък. Пациентите с глиоми на продълговатия мозък (ГПМ) притежаващи мутации в NF1 гена преобладаващо са астроцитоми, въпреки, че са смятани за по-слабо агресивни и имащи значително по-добра прогнози в сравнение с ГПМ, които не притежават мутация в NF1.
Неврофиброматоза тип 2 (NF2), наречена още централна неврофиброматоза, с честота 1 на 50 000, представя едва 10% от всички случай на неврофиброматоза. Гена NF2 е тумор-супресорен ген локализиран в хромозома 22q12, и кодира белтъка мерлин (или шваномин). Преобладаващата част от туморите в ЦНС притежаващи мутации в NF2 водят до шваноми на черепно-мозъчен нерв VIII (вестибуларни), които често са билатерални, и черепно-мозъчни менингиоми. Периферните тумори с мутации в NF2 са гръбначномозъчни шваномии неврофиброми.
Болестта на Von Hippel-Lindau (VHL) е заболяване, дължащо се на мутации в тумор-супресорен ген (VHL), със силна вариабилност в изявата си и честота около 80-90% до 65 годишна възраст. Гена VHL gene е локализиран в хромозома 3p25-p26. Белтъчният продукт (pVHL) формира белтъчен комплекс (CBCVHL), който често притежава мутация в VHL, което води до активиране на генната регулация на VEGF и потвърждава наблюденията, че ангиогенезата е важен фактор лежащ в основата на патогенезата на болестта VHL. Честотата на описаните тумори в състава на синдрома варира в широки граници в различните фамилии. Около 10-20 % от всички пациенти с VHL развиват феохромоцитоми, които имат значително по-ранна изява, по-често са мултифокални и по-рядко малигнени в сравнение със спорадичните форми.
Туберозна склероза (Tuberous sclerosis) засяга приблизително 1 на 10 000 раждания, и е второто най-често неврокутанно заболяване (след NF1). TS се асоциира с два различни локуса - TS комплекс-1 (TSC1), локализиран в хромозома 9р34 и кодиращ белтъка хамартин, докато TS комплекс-2 (TSC2) е локализиран в хромозома 16p13.3 и кодира белтъка туберин. Смята се, че двата белтъка имат тумор-супресорна функция. Приблизително 50% от пациентите с фамилен TS притежават промяна в един от гените TSC1 или TSC2.
Синдромът Li-Fraumeni (LFS) е рядко наследствено заболяване засягащо деца и възрастни в млада възраст, дължащо се на герминативни мутация в гена TP53. Мутациите засягат областа засягаща екзони от 5 до 9 в p53. Герминативни мутации в hCHK2, предполагаем тумор-супресорен ген, свързан с LFS, са открити при пациенти с фамилен LFS. Средната възраст на възникване на малигнените образувания при индивиди с LFS е между 20 и 45 годишна възраст, което е проблизителни 2-3 декади по-рано в сравнение с наблюдаваната в общата популация.
Основание за насочване/ Клинично значение:
Кандидати за този тест са всички пациенти с клинична (медицинската) или фамилна история предполагащи, че етиологията на заболяването се дължи на наследствени генетични промени. Тестът се предлага на пациенти, при които не са открити най-честите мутации, използвайки секвениране по Sanger на най-често засегнатите гени.
Това изследване специално е предвидено за анализ на наследствени герминативни мутации и не е подходящо за изследване на соматични мутации в туморна тъкан.
Метод: Новогенерационно секвениране (NovaSeq6000, Illumina).
Методът включва двупосочно ДНК секвениране на всички кодиращи екзони и интрон-екзонни граници на прицелните гени. Лабораторията предлага Сангер-секвениране на единичен екзон или двойка екзони при родственици на пациента за определяне на носителския статус в случаите, когато мутацията е известна (Тест № 182).
Чувствителност на теста: зависи от съдържанието на GC и АТ, както и от наличието на сегментно дуплицирани гени.
Какво включва тестът?
· Изолиране на ДНК и съхраняване на пробата.
· Паралелно секвениране включващо двупосочно ДНК секвениране на всички кодиращи екзони и интрон-екзонни граници на прицелните гени
· Биоинформатичен анализ на секвенционните данни. За всеки пациент се анализират само данните за гена(ите) от интерес.
· Оформяне на писмен резултат от генетичния тест.
· Диагностична интерпретация на резултатите и генетично консултиране.
Биологичния материал: Венозна кръв или ДНК
За повече информация, моля прочете внимателно „Изисквания към биологичния материал и информация за транспортиране“.
