Тест 102.
Синдром на Бардет-Бийдъл

Характеристика на теста: (включва 27 гена)

Основни характеристики на клиничния фенотип

Синдромът на Бардет-Бийдъл (Bardet-Biedl Syndrome, BBS, OMIM #209900) е автозомно-рецесивно заболяване, което се характеризира с пигментна ретинипатия, затлъстяване, полидактилия, когнитивни увреждания, хипогонадизъм и бъбречни аномалии. Вторични признаци са диабет, високо кръвно налягане и вродени дефекти на сърцето. Въпреки че синдромът на Бардет-Бийдъл е рядко срещано заболяване, диагностицирането му е усложнено от факта, че много от клиничните характеристики (в т.ч. затлъстяване, диабет, високо кръвно налягане и умствено изоставане) са доста чести. Много от симптомите на BBS се припокриват с тези на други, добре известни заболявания, засягащи развитието, напр. Meckel-Gruber Syndrome (MKS; OMIM #249000), Joubert Syndrome (JBTS; OMIM #213300), Nephronophthisis (NPH; OMIM #256100), Senior-Loken Syndrome (SLS; OMIM #609294) и Leber Congenital Amaurosis (LCA; OMIM #204000). В този случай генетичният тест е изключително полезен за потвърждаване на клиничната диагноза на BBS.

BBS е генетично хетерогенно заболяване, което се причинява от мутации в поне 22 различни гена. Въпреки че в повечето засегнати семейства унаследяването на синдрома е автозомно-рецесивно със загуба на функция на двата алела на един BBS-ген, установено е, че някои пациенти носят и трета мутация във втори BBS-ген. Това е довело до хипотезата, че два дефектни алела са достатъчни за изява на заболяването, но тежестта и пенетрантността на отделните симптоми на BBS се модифицират от наличието на допълнителен мутантен алел на друг ген – триалелизъм. Имайки предвид генетичната хетерогенност и възможността за наличие на триалелизъм, едновременният генетичен тест на всички известни BBS-гени е силно препоръчителен.

 

Основание за насочване:

Кандидати за този тест са пациенти със симптоми на Синдром на Бардет-Бийдъл (BBS).

 

Интерпретиране на резултатите:

·         Установяването на точкови мутации и малки делеции/инсерции в гените от панела ще позволи поставянето на генетична диагноза Синдром на Бардет-Бийдъл (BBS).

·         Наличие на големи делеции и инсерции не може да бъде установено с този метод. За установяването на такива се препоръчва комбинация с подходящ анализ за CNV (MLPA, aCGH).

·         Генетичният консултант ще интерпретира и отговори на всички въпроси относно резултата Ви.

 

Метод: Новогенерационно секвениране (MiSeq, Illumina).

Методът включва двупосочно ДНК секвениране на всички кодиращи екзони и интрон-екзонни граници на прицелните гени. Лабораторията предлага Сангер-секвениране на единичен екзон или двойка екзони при родственици на пациента за определяне на носителския статус в случаите, когато мутацията е известна (Тест № 128, 129).

Чувствителност на метода: зависи от съдържанието на GC и АТ, както и от наличието на сегментно дуплицирани гени.

Какво включва тестът?

·         Изолиране на ДНК и съхраняване на пробата.

·         Паралелно секвениране на прицелните гени.

·         Биоинформатичен анализ на секвенционните данни. За всеки пациент се анализират само данните за гена(ите) от интерес.

·         Оформяне на писмен резултат от генетичния тест.

·         Диагностична интерпретация на резултатите и генетично консултиране.

Биологичния материал: Венозна кръв или ДНК

За повече информация, моля прочете внимателно „Изисквания към биологичния материал и информация за транспортиране“.


IFT172, BBIP1, IFT27, LZTFL1, BBS10, BBS12, BBS5, BBS7, BBS9, INPP5E, KCNJ13, MKKS, TRIM32, BBS2, BBS4, NPHP1, SDCCAG8, ARL6, BBS1, MKS1, TTC8, CEP290
Срок за изпълнение:
50 работни дни