Цялостно екзомно секвениране (WES) и анализ на панел от гени, асоциирани с наследствен параганглиом

Характеристика на теста: включва кодиращите последователности на гени, асоциирани с наследствен параганглиом

Броя на гените се актуализира към момента на извършването на анализа

Основни характеристики на клиничния фенотип

 Наследственият синдром Параганглиом-Феохромоцитом (PGL/PCC) е един от фамилните ракови синдроми, които водят до развитие на невроендокринни тумори и то с голяма вероятност за последващо развитие на множество тумори и то в по-ранна възраст. PGL/PCC тумори са сравнително редки заболявания с честота на възникване между 1/25 000  и 1/300 000 годишно.

Параганглиите са група от невроендокринни клетки, които възникват от ембрионалните клетки на невралния гребен и притежават способността да секретират катехоламини. Те са образувания от хромафинна тъкан, която има същия произход и състав като сърцевината (медулата) на надбъбречните жлези. Феохромоцитомите и симпатиковите параганглиоми се характеризират със свръхсекреция на катехоламини, докато парасимпатиковите параганглиоми най-често са несекреторни. Освен това локализация на парасимпатиковите параганглиоглиоми преобладаващo се среща в глава и шия. Симпатиковите екстра-адренални параганглиоглиоми като цяло са локализирани в гръдната, коремната и тазова област. Диагнозата се поставя въз основа на физикален преглед, снемане на фамилна анамнеза, визуализиращи, биохимични и молекулярно-генетични изследвания. Симптомите на PGL/PCC синдроми обикновенно се свързват с ефекта на хиперсекрецията на катехоламин (т.е. постоянно или пристъпи на повишаване кръвното налягане, главоболие, епизоди на обилно потене, сърцебиене, пребледняване и  чувство на мъчително безпокойство), ефекти появяващи се в резултат или на новообразуванието или на обилната хиперсекреция на катехоламина.

PGL/PCC е автозомно-доминантно заболяване и в основата на възникването му са три гена, SDHD, SDHC, и SDHB (или съответно PGL1, PGL3 и PGL4). Индивидът с наследствен PGL/PCC синдром може да унаследи мутацията или да развие de novo мутация, въпреки че честотата на последния вариант не е известна. SDHA, SDHB, SDHC, и SDHD са ядрени гени, които кодират четирите субединици на митохондриалния ензим сукцинат дехидрогеназа (SDH). Друг ген е SDHAF2(или SDH5) кодиращ белтък, който е необходим за инкорпорирането на кофактора ФАД (флавин аденин динуклеотид) към SDHA субединицата. Мутации в гена MAX, кодиращ транскрипционен фактор, регулиращ клетъчната пролиферация, диференциация и апоптоза, показват предразположение към PGL и PCC. Герминативни мутации в гена TMEM127, който играе важна роля в процесите на клетъчна пролиферация и смърт, също се свързват с предразположение към развитие на PGL/PCC синдроми. Други гени свързани с възникването на наследствените PGL/PCC са NF1, VHL, RET и MEN1.

Основание за насочване:

Кандидати за този тест са всички пациенти с клинична или фамилна история на наследствен PGL/PCC синдром трябва да се изследват от ранна възраст (т.е. преди 10 годишна възраст). За наследствен PGL/PCC се смята синдрома при всички пациенти с параганглиома и/или феохромоцитоза, особено при тези с множество, мултифокални, рецидириращи или тумори с ранно начало (под 40 годишна възраст). Поставянето на по-ранна диагноза подобрява прогнозата от изхода на заболяването чрез редовни профилактични прегледи и лечение на ранно-възникналите туморни формации. Ранната диагностика може да предотврати или да минимизира усложненията възникнали в резултат на възникналите масивни образувания, хиперсекреция на катехоламини, и малигнена трансформация.

Това изследване специално е предвидено за анализ на наследствени герминативни мутации и не е подходящо за изследване на соматични мутации в туморна тъкан.

Метод: Новогенерационно секвениране.

Методът включва двупосочно ДНК секвениране на всички кодиращи екзони и интрон-екзонни граници на прицелните гени. Лабораторията предлага Сангер-секвениране на единичен екзон или двойка екзони при родственици на пациента за определяне на носителския статус в случаите, когато мутацията е известна (Тест № 203 и 204).

Чувствителност на метода: зависи от съдържанието на GC и АТ, както и от наличието на сегментно дуплицирани гени.

Какво включва тестът?

·         Изолиране на ДНК и съхраняване на пробата.

·         Паралелно секвениране на прицелните гени.

·         Биоинформатичен анализ на секвенционните данни. За всеки пациент се анализират само данните за гена(ите) от интерес.

·         Оформяне на писмен резултат от генетичния тест.

·         Диагностична интерпретация на резултатите и генетично консултиране.

Биологичен материал: Венозна кръв или ДНК изолирана от венозна кръв.

За повече информация, моля посетете раздела „Изисквания към биологичния материал и информация за транспортиране“.