Генен панел (включва 20 гени)

BAP1, CDKN1B, EGLN1, EGLN2, EPAS1, FH, KIF1B, MAX, MEN1, NF1, PRKAR1A, RET, SDHA, SDHAF2, SDHB, SDHC, SDHD, SRGAP1, TMEM127, VHL

Основни характеристики на клиничния фенотип

 Наследственият синдром Параганглиом-Феохромоцитом (PGL/PCC) е един от фамилните ракови синдроми, които водят до развитие на невроендокринни тумори и то с голяма вероятност за последващо развитие на множество тумори и то в по-ранна възраст. PGL/PCC тумори са сравнително редки заболявания с честота на възникване между 1/25 000  и 1/300 000 годишно.

Параганглиите са група от невроендокринни клетки, които възникват от ембрионалните клетки на невралния гребен и притежават способността да секретират катехоламини. Те са образувания от хромафинна тъкан, която има същия произход и състав като сърцевината (медулата) на надбъбречните жлези. Феохромоцитомите и симпатиковите параганглиоми се характеризират със свръхсекреция на катехоламини, докато парасимпатиковите параганглиоми най-често са несекреторни. Освен това локализация на парасимпатиковите параганглиоглиоми преобладаващo се среща в глава и шия. Симпатиковите екстра-адренални параганглиоглиоми като цяло са локализирани в гръдната, коремната и тазова област. Диагнозата се поставя въз основа на физикален преглед, снемане на фамилна анамнеза, визуализиращи, биохимични и молекулярно-генетични изследвания. Симптомите на PGL/PCC синдроми обикновенно се свързват с ефекта на хиперсекрецията на катехоламин (т.е. постоянно или пристъпи на повишаване кръвното налягане, главоболие, епизоди на обилно потене, сърцебиене, пребледняване и  чувство на мъчително безпокойство), ефекти появяващи се в резултат или на новообразуванието или на обилната хиперсекреция на катехоламина.

PGL/PCC е автозомно-доминантно заболяване и в основата на възникването му са три гена, SDHD, SDHC, и SDHB (или съответно PGL1, PGL3 и PGL4). Индивидът с наследствен PGL/PCC синдром може да унаследи мутацията или да развие de novo мутация, въпреки че честотата на последния вариант не е известна. SDHA, SDHB, SDHC, и SDHD са ядрени гени, които кодират четирите субединици на митохондриалния ензим сукцинат дехидрогеназа (SDH). Друг ген е SDHAF2(или SDH5) кодиращ белтък, който е необходим за инкорпорирането на кофактора ФАД (флавин аденин динуклеотид) към SDHA субединицата. Мутации в гена MAX, кодиращ транскрипционен фактор, регулиращ клетъчната пролиферация, диференциация и апоптоза, показват предразположение към PGL и PCC. Герминативни мутации в гена TMEM127, който играе важна роля в процесите на клетъчна пролиферация и смърт, също се свързват с предразположение към развитие на PGL/PCC синдроми. Други гени свързани с възникването на наследствените PGL/PCC са NF1, VHL, RET и MEN1.

Основание за насочване:

Кандидати за този тест са всички пациенти с клинична или фамилна история на наследствен PGL/PCC синдром трябва да се изследват от ранна възраст (т.е. преди 10 годишна възраст). За наследствен PGL/PCC се смята синдрома при всички пациенти с параганглиома и/или феохромоцитоза, особено при тези с множество, мултифокални, рецидириращи или тумори с ранно начало (под 40 годишна възраст). Поставянето на по-ранна диагноза подобрява прогнозата от изхода на заболяването чрез редовни профилактични прегледи и лечение на ранно-възникналите туморни формации. Ранната диагностика може да предотврати или да минимизира усложненията възникнали в резултат на възникналите масивни образувания, хиперсекреция на катехоламини, и малигнена трансформация.

Това изследване специално е предвидено за анализ на наследствени герминативни мутации и не е подходящо за изследване на соматични мутации в туморна тъкан.

Метод: Новогенерационно секвениране.

Методът включва двупосочно ДНК секвениране на всички кодиращи екзони и интрон-екзонни граници на прицелните гени. Лабораторията предлага Сангер-секвениране на единичен екзон или двойка екзони при родственици на пациента за определяне на носителския статус в случаите, когато мутацията е известна (Тест № 182).

Чувствителност на метода: зависи от съдържанието на GC и АТ, както и от наличието на сегментно дуплицирани гени.

Какво включва тестът?

·         Изолиране на ДНК и съхраняване на пробата.

·         Паралелно секвениране на прицелните гени.

·         Биоинформатичен анализ на секвенционните данни. За всеки пациент се анализират само данните за гена(ите) от интерес.

·         Оформяне на писмен резултат от генетичния тест.

·         Диагностична интерпретация на резултатите и генетично консултиране.

Биологичния материал: Венозна кръв или ДНК

За повече информация, моля прочете внимателно „Изисквания към биологичния материал и информация за транспортиране“.