Характеристика на теста: (включва 1 ген)
CYP21A2 (OMIM# 613815)
Основни характеристики на клиничния фенотип
Вродената надбъбречнокорова хиперплазия (ВНХ) е клинически и генетично хетерогенна група от автозомно-рецесивни заболявания. Причинява се от мутации в гените на някой от 5-те ензима, участващи в стероидогенезата на наддбъбречните жлези. Най-честата форма на ВНХ се дължи на дефицит на ензима 21-хидроксилаза (CYP21, P450c21) и обхваща над 95% от болните. 21-хидроксилазата е микрозомален цитохром P450 ензим, който превръща прогестерона в деоксикортикостерон (DOC) и 17α-хидроксипрогестерона (17-OHP) в 11-деоксикортизол, съответно в zona glomerulosa и zona fasciculata на надбъбречната кора. Този ензим е продукт на гена CYP21, локализиран в късото рамо на шеста хромозома. Неговият дефицит води до две основни нарушения - намалена продукция на кортизол, а често и на алдостерон и свръхпродукция на надбъбречни андрогени в резултат на извънредно силна стимулация на надбъбречната кора от адренокортикотропния хормон (АСТН).
ВНХ е събирателен термин за различните вродени ензимни дефекти в синтезата на кортизола. Те могат да бъдат пълни или частични. Именно това е причината за широкия спектър на клинична изява. Най-тежките форми са т.н. „класически“ и могат да бъдат диагностицирани относително по-лесно. За разлика от тях „некласическите“ или по-леко протичащи форми се диагностицират по-трудно, често се пропускат поради припокриване с други заболявания. Най-честата е некласическата ВНХ резултат от мутации в CYP21A2 гена. Касае се заболяване, което се среща приблизително 1:1000 в Кавказката раса и по-често в отделни етноси като евреите Ешкенази /1:27/, испанци /1:53/, югославяни /1:62/, италианци /1:300 (P.Speiser 1985 Ann J Hum Genet).
Основание за насочване:
Всички пациенти с:
- клинична диагноза „Некласическа форма на ВНХ-21-хидроксилазен дефицит”, както и в случаи със съмнения за „Некласическа форма на ВНХ-21-хидроксилазен дефицит”;
- клинични данни за хиперандрогенизъм при жените, обективизирани по скалата на Ferriman- Gallway и повишен 17-OHP (базално и/или след стимулация с АСТН);
- преждевремнено адренархе и ускорен растежен темп.
Интерпретиране на резултатите:
· Молекулярно-генетичният анализ е най- точният и сигурен начин за диагностициране на „некласическа” ВНХ.
· Установяването на точкови мутации и малки делеции/инсерции в гените от панела ще позволи поставянето на генетична диагноза; ще подпомогне лекарите при оценка на риска от появата на съпътстващи заболявания и избора на най-оптимална терапия; да се избере най-правилният подход при пациентки със затруднения при забременяване и износване на плода; да се определи риска от раждане на дете с класическа форма на болестта; да се установят генотип-фенотип корелации.
· За установяването на големи делеции и инсерции се препоръчва комбинация с подходящ анализ за CNV (MLPA, aCGH);
· Генетичният консултант ще интерпретира Вашия резултат и ще отговори на всички Ваши въпроси свързани с него.
Метод: Секвениране по Сангер и MLPA (Мултиплексна лигазно-зависима амплификация).
Секвениране по Сангер включва двупосочно ДНК секвениране на всички кодиращи екзони и интрон-екзонни граници на гена CYP21A2. Лабораторията предлага секвениране на единичен екзон или двойка екзони при родственици на пациенти за определяне на носителския статус в случаите, когато мутацията е известна (Тест № 182).
MLPA е полуколичествен метод за определяне на брой копия от ДНК. Методиката се използва за откриване на вътрегенни или цялостногенни делеции или дупликации. Анализът за търсене на големи делеции в ген CYP21A2 и CYP21A1P псевдоген се извършва с помощта на кит SALSA MLPA P050 CAH на MRC-Holland (Amsterdam, Holland).
Чувствителност на теста: Секвениране по Сангер - 99.5%; MLPA- 90%
Какво включва тестът?
· Изолиране на ДНК и съхраняване на пробата.
· Директно секвениране на прицелните гени/генни райони за откриване на патогенни мутации.
· MLPA за откриване на делеции/дупликации, които засягат прицелните райони;
· Оформяне на писмен резултат от генетичния тест.
· Диагностична интерпретация на резултатите и генетично консултиране.
Биологичния материал: Венозна кръв или ДНК
За повече информация, моля прочете внимателно „Изисквания към биологичния материал и информация за транспортиране“.
