Основни характеристики на клиничния фенотип

         Чернодробните наследствени заболявания най-често водят до хронично чернодробно заболяване. С най-голяма честота сред чернодробните наследствени заболявания са хемохроматозата и алфа 1-антитрипсиновия дефицит.

            Децата с хронично чернодробно заболяване или остра чернодробна недостатъчност често имат подлежащи генетични заболявания, водещи не само до чернодробни заболявания, но и до други системни заболявания.

            Чернодробните заболявания често са с припокриващи се клинични симптоми и липсва специфичен лабораторен тест, който би могъл да ги разграничи. Поради тази причина диагностицирането се затруднява, както и избора на подходящо лечение. Диагностицирането на чернодробните заболявания се основава на биохимични и хистологични изследвания, които са скъпи, времеемки и трудно се интерпретират. Генетичното изследване на панел от гени свързани с развитието на чернодробни заболявания спомага диагностицирането на тези заболявания. Навременното диагностициране с помощта на генетичните изследвания спомага за избора на специфично лечение и поради това до по-добра прогноза на заболяването.

            Наследствените чернодробни заболявания могат да доведат например до нарушен синтез на жлъчни киселини, холестаза и жълтеница. Дължат се на варианти в различни гени и могат да бъдат унаследени както автозомно доминантно, така и автозомно рецесивно.

            Галактоземията, тирозенемията, болест на Wilsons и митохондриалните заболявания са честа причина за развитието на метаболитни чернодробни заболявания. Метаболитните чернодробни заболявания са причина за 13-43% от случаите на остра чернодробна недостатъчност при кърмачета и малки деца. Синдромът на инфантилна чернодробна недостатъчност се дължи на мутации в гените NBAS и LARS1.

            Алфа-1 антитрипсиновият дефицит е генетично заболявания, което засяга белите дробове, черния дроб и рядко кожата. Това заболяване води до ранен емфизем в белия дроб до прогресивно увреждане на черния дроб

            Наследствената хемохроматоза се дължи на повишена абсорбция на желязо в тънкото черво, което води до акумулирането на желязо в черния дроб, сърцето, панкреаса и хипофизата. Симптомите на заболяването могат да включват болки в ставите, умора, необяснима загуба на тегло, потъмняване на кожата до бронзов цвят, болки в корема и сексуална дисфункция. Хемохроматозата води до чернодробно заболяване, но също така може да доведе до диабет, сърдечно заболяване. Без лечение хемохроматозата може да доведе до рак на черния дроб и цироза.

            Подбраният генетичен панел се асоциира с развитието на изброените по-долу заболявания, както и много други:

·         Наследствена хемохроматоза

·         Алфа-1 антитрипсинов дефицит

·         Болест на Wilson

·         Синдром на инфантилна чернодробна недостатъчност

·         Интрахепатална холестаза при бременност

·         Прогресивна фамилна интрахепатални холестаза

·         Синдром на Alagille syndrome,

·         Dubin-Johnson синдром,

·         Синдром на Gilbert,

·         Гликогенози

·         Болест на полиглюкозно тяло при възрастни

·         Alpers-Huttenlocher синдром

·         Дефицит на карнитин палмитоил трансфераза 1А

·         Церебротендинозна ксантоматоза

·         Цитрулинемия

·         McCune-Albright синдром

·         Болест на Niemann-Pick

·         Сиалодоза

·         Болест на Wolman

·         Първичен ренотубуларен синдром на Fanconi

·         Синдром Smith-Lemli-Opitz

Основание за насочване:

Ø  Наличие на хронично чернодробно заболяване при деца и възрастни

Ø  Холестаза с неизвестна етиология с припокриващи се клинични симптоми

Ø  Скрининг за синдром на Alagille

Ø  Поставена диагноза или наличие на родственици с фамилна интрахепатална холестаза

Ø  Наличие на дефект в синтезата на жлъчни киселини

Провеждането на теста за носителство на мутации в подбрания панел от гени за чернодробни заболявания може да помогне за поставяне и/или потвърждаване на диагноза, което може да даде представа за очакваните симптоми и да допринесе за провеждането на по-персонализирано лечение. Резултатът от генетичният анализ също така дава информация на членовете на семейството за техния риск за развитие на заболяването и позволява провеждането на генетично консултиране и семейно планиране.

Метод: Новогенерационно секвениране (NovaSeq6000, Illumina).

Методът включва двупосочно ДНК секвениране на всички кодиращи екзони и интрон-екзонни граници на прицелните гени. Лабораторията предлага Сангер-секвениране на единичен екзон или двойка екзони при родственици на пациента за определяне на носителския статус в случаите, когато мутацията е известна (Тест №182).

Чувствителност на метода: зависи от съдържанието на GC и АТ, както и от наличието на сегментно дуплицирани гени.

Какво включва тестът?

·         Изолиране на ДНК и съхраняване на пробата.

·         Новогенерационно секвениране.

·         Биоинформатичен анализ на секвенционните данни. За всеки пациент се анализират само данните за гена(ите) от интерес.

·         Оформяне на писмен резултат от генетичния тест.

·         Диагностична интерпретация на резултатите и генетично консултиране.

Биологичния материал: Венозна кръв, хорионни въси, абортивен материал или ДНК

За повече информация, моля прочете внимателно „Изисквания към биологичния материал и информация за транспортиране“.