Характеристика на теста: (включва 14 генa)
Основни характеристики на клиничния фенотип
Болестта на Щаргард (Stargardt disease, STGD, OMIM #248200) е форма на макулна дистрофия с начало в младежка възраст и се характеризира с дегенерация на фоторецепторните клетки в областта на макулата. В резултат на това е налице сериозно увреждане на централното зрение и вариабилен по отношение на начална възраст и тежест фенотип. STGD е сред най-често срещанити макулни дегенерации в детска възраст, представлявайки около 7% от общия брой случаи с дегенерация на ретината и честота 1 на 10000. Честотата на носителство е приблизително 2%. Клиничната картина при засегнатите включва широк спектър от патологични промени като прогресивна двустранна дегенерация на макулата, отличителни бледо-жълти петна, наречени друзи, нарушения в пигментния епител на ретината, хориоидална неоваскуларизация. Дегенерацията на макулата се развива като част от естествения процес на стареене на организма.
Свързаната с възрастта макулна дегенерация (Age-related macular degeneration, AMD, OMIM #603075) е водеща причина за слепота в Западна Европа и е третата по ред, причиняваща загуба на зрението на световно равнище. AMD е основната причина за прогресивна и необратима загуба на зрението при възрастното население, засягайки приблизително един на всеки трима човека на възраст над 60 г. AMD се характеризира с прогресивна дегенерация на макулата, ретиналния пигментен епител и хориокапилярите, които осигуряват достъпа на кръв до ретината.
Основание за насочване:
Всички пациенти със симптоми на със симптоми на MD, STGD, CОRD, RP.
Интерпретиране на резултатите:
· Установяването на точкови мутации и малки делеции/инсерции в гените от панела ще позволи поставянето на генетична диагноза Дегенерация на макулата.
· Наличие на големи делеции и инсерции не може да бъде установено с този метод. За установяването на такива се препоръчва комбинация с подходящ анализ за CNV (MLPA, aCGH).
· Генетичният консултант ще интерпретира и отговори на всички въпроси относно резултата Ви.
Метод: Новогенерационно секвениране.
Методът включва двупосочно ДНК секвениране на всички кодиращи екзони и интрон-екзонни граници на прицелните гени. Лабораторията предлага Сангер-секвениране на единичен екзон или двойка екзони при родственици на пациента за определяне на носителския статус в случаите, когато мутацията е известна (Тест № 182).
Чувствителност на метода: зависи от съдържанието на GC и АТ, както и от наличието на сегментно дуплицирани гени.
Какво включва тестът?
· Изолиране на ДНК и съхраняване на пробата.
· Паралелно секвениране на прицелните гени.
· Биоинформатичен анализ на секвенционните данни. За всеки пациент се анализират само данните за гена(ите) от интерес.
· Оформяне на писмен резултат от генетичния тест.
· Диагностична интерпретация на резултатите и генетично консултиране.
Биологичния материал: Венозна кръв или ДНК
За повече информация, моля прочете внимателно „Изисквания към биологичния материал и информация за транспортиране“.