Характеристика на теста: (включва 2 генa)
HNF1B (OMIM#189907) и PAX2 (OMIM#167409)
Основни характеристики на клиничния фенотип
Вродените аномалии на бъбреците и отделителната система (ВАБОС) са хетерогенна група заболявания, обикновено диагностицирани за първи път при деца. Това е общо наименование, което включва малформации като бъбречна агенеза, дисплазия, хипоплазия, бъбречна мултикистоза, везикоуретрален рефлукс (ВУР) и др. Тези аномалии са относително чести, от 20% до 30% от всички малформации диагностицирани пренатално и са отговорни за повечето от случаите на развитие на хронична и терминална бъбречна недостатъчност при деца и възрастни.
ВАБОС са свързани със смущения в ембрионалното развитие на пикочно-половата система, които се отличават с голямо разнообразие на клиничната изява. Литературните данни за генетичните основи и патогенезата на тези заболявания показват, че много често носители на един и същи генетичен вариант имат коренно различна клинична картина – от изключително тежки малформации несъвместими с живота до минимални изменения в структурата и функцията на бъбреците и отделителната система, които се установяват в много късна възраст. Това важи дори за индивиди с еднакви мутации в рамките на едно и също семейство Тази особеност на ВАБОС се обяснява и с модифициращото действие на други гени или генетични варианти. В потвърждение на тази теза могат да се посочат проучвания, при които са открити повече от една болестотворна мутация при дадени пациенти. Това дава основание на редица изследователи да поставят ВАБОС в групата на многофакторните заболявания.
Два от гените, най-често засегнати от мутации при пациенти с ВАБОС, в частност бъбречна хиподисплазия, са HNF1β (известен още като TCF2) и РАХ2. Патогенни варианти в тях се откриват при 5% - 15% от болните. На базата на тези данни, като първата стъпка от генетичния анализ за всеки пациент с ВАБОС се препоръчва провеждане на генетичен анализ за откриване на мутации в кодиращите участъци на тези два гена.
Основание за насочване:
Всички пациенти с вродени аномалии в развитието на бъбреците и отделителната система.
Интерпретиране на резултатите:
Установяването на точкови мутации и малки делеции/инсерции в гените HNF1β и РАХ2 ще позволи поставянето на генетична диагноза и ще подпомогне лекарите при избора на най-оптимална терапия;
Наличието на мутации в гена HNF1β е свързано с повишен риск от появата на младежки диабет с начало в зряла възраст тип 5 (MODY5). Информацията за носителство на патогенен вариант в този ген е индикация за провеждане на рутинни профилактични прегледи, което ще гарантира ранна диагностика и успешна терапия на това съпътстващо състояние;
Генетичният консултант ще интерпретира Вашия резултат и ще отговори на всички Ваши въпроси свързани с него.
Метод: Секвениране по Сангер.
Методът включва двупосочно ДНК секвениране на всички кодиращи екзони и интрон-екзонни граници на гените HNF1β и PAX2. Тъй като най-честите патогенни варианти в HNF1β са делеции/дупликации обхващащи няколко екзона на гена, препоръчваме комбиниране на настоящето изследване с Тест №117.
В случай, че настоящия тест не доведе до изясняване на генетичните основи на заболяването, препоръчваме провеждане на новогенерационно секвениране и анализ за мутации на панел от 214 гена, свързани с появата на ВАБОС (Тест № 116).
Лабораторията предлага секвениране на единичен екзон или двойка екзони при родственици на пациента за определяне на носителския статус в случаите, когато мутацията е известна (Тест № 182).
Чувствителност на теста: 99.5%
Какво включва тестът?
Изолиране на ДНК и съхраняване на пробата.
Директно секвениране на прицелните гени/генни райони за откриване на патогенни мутации.
Оформяне на писмен резултат от генетичния тест.
Диагностична интерпретация на резултатите и генетично консултиране.
Биологичния материал: Венозна кръв или ДНК
За повече информация, моля прочете внимателно „Изисквания към биологичния материал и информация за транспортиране“.
