Характеристика на теста: (4 митохондриални гена)
● MT-RNR1 ген (OMIM 221745; OMIM 500008; OMIM 561000) локализиран в митохондриалната ДНК, кодиращ 12 S рРНК
● MT-TS1 ген (OMIM 590080) локализиран в митохондриалната ДНК, кодиращ тРНК за аминокиселината серин
● MT-TL1 ген (OMIM 590050) локализиран в митохондриалната ДНК, кодиращ тРНК за аминокиселината левцин
● MT-TK ген (OMIM 520000) локализиран в митохондриалната ДНК, кодиращ тРНК за аминокиселината лизин
Основни характеристики на клиничния фенотип:
Слуховата загуба е най-честата сензорна увреда при човека с честота около 1/500 новородени. Над 50% от случаите на слухова загуба се дължат на генетични фактори. Наследствената невросензорна слухова загуба се унаследява автозомно доминантно, автозомно рецесивно, Х свързано или митохондриално. Пенетрантността на унаследените мутации може да бъде пълна или вариабилна в зависимост от типа мутация и гена, в който се локализира. Митохондриалните мутации се унаследяват само по майчина линия и се характеризират с хетероплазмия.
Митохондриалните мутации се отговорни за 1-2% от случаите на слухова загуба. Мутации в MT-RNR1 гена са отговорни за 71%, а тези в MT-TS1 за 29% от наследствената невросензорна слухова загуба, дължаща се на дефекти в митохондриалната ДНК. Честотата на мутацията m.1555A>G в този ген варира между 1.8-30% при пациентите с глухота в зависимост от изследваната популация (http://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK1422/).
Мутации в MT-TL1 и MT-TK се свързват с майчино унаследени диабет и глухота (MIDD), с MERRF (myoclonic epilepsy with ragged-red fibers), които често са съпътствани от неврологични симптоми.
Някои от митоходнриални мутации, водещи до слухова загуба са: делеция на Т (тимин) на позиция 961, m.961T>G, m.1555A>G, m.1494C>T в MT-RNR1, m.7444G>A, m.7445A>G, m.7445A>C, m.7411T>C, m.7510T>C, m.7511T>C, m.7505T>C в MT-TS1, m.3243A>G, m.3271T>C в MT-TL1, m.8296A>G, m.8344A>G в MT-TK.
Основание за насочване:
● Наличие на двустранна несиндромна невросензорна слухова загуба (наследствена или спорадична) и отсъствие на мутации в GJB2 и GJB3 или
● Наличие на майчино унаследяване на несиндромна невросензорна глухота или
● Несиндромна слухова загуба възникнала след употребата на аминогликозидни антибиотици или
● Наличие на слухова загуба и невромускулно заболяване или
● Наличие на слухова загуба и диабет или
● Несиндромна слухова загуба с неустановена етиология или
● Тестване за носителство на родственик на пациент с доказана митохондриална мутация.
Тестът дава възможност да се изясни генетичната причина за възникнала слухова загуба или да се определи носителство при роднини на пациенти с несиндромна глухота. В случаите, когато се открие мутация при пациент с глухота може да се даде прогноза за развитието на глухотата, може да се определи риска за раждане на глухо дете, когато се изследва и партньора. Изследването на близки родственици на пациент с глухота за носителство на мутации дава възможност да се изчисли и техния риск за раждане на глухо дете.
Интерпретиране на резултатите:
· Установяването на точкови мутации и малки делеции/инсерции в гените от панела ще позволи поставянето на генетична диагноза двустранна несиндромна невросензорна слухова загуба.
· Наличие на големи делеции и инсерции не може да бъде установено с този метод. За установяването на такива се препоръчва комбинация с подходящ анализ за CNV (MLPA, aCGH).
· Генетичният консултант ще интерпретира и отговори на всички въпроси относно резултата Ви.
Метод: Секвениране по Сангер.
Методът включва двупосочно ДНК секвениране на митохондриални гени - MT-RNR1, MT-TS1, MT-TL1, MT-TK, локализирани в митохондриалната ДНК. Лабораторията предлага секвениране на единичен екзон или двойка екзони при родственици на пациенти за определяне на носителския статус в случаите, когато мутацията е известна (Тест № 182).
Чувствителност на метода: 99.5%
Какво включва тестът?
● Изолиране на ДНК и съхраняване на пробата.
● Директно секвениране на прицелните гени/генни райони за откриване на патогенни мутации.
● Оформяне на писмен резултат от генетичния тест.
● Диагностична интерпретация на резултатите и генетично консултиране.
Биологичния материал: Венозна кръв или ДНК
За повече информация, моля прочете внимателно „Изисквания към биологичния материал и информация за транспортиране“.
