Вродени аномалии на отделителната система (ВАОС)

Тест 117.

Характеристика на теста: (включва 1 ген)

HNF1B (OMIM#189907)

Основни характеристики на клиничния фенотип

Вродените аномалии на бъбреците и отделителната система (ВАБОС) са хетерогенна група заболявания, обикновено диагностицирани за първи път при деца. Това е общо наименование, което включва малформации като бъбречна агенеза, дисплазия, хипоплазия, бъбречна мултикистоза, везикоуретрален рефлукс (ВУР) и др. Тези аномалии са относително чести, от 20% до 30% от всички малформации диагностицирани пренатално и са отговорни за повечето от случаите на развитие на хронична и терминална бъбречна недостатъчност при деца и възрастни.

ВАБОС са свързани със смущения в ембрионалното развитие на пикочно-половата система, които се отличават с голямо разнообразие на клиничната изява. Литературните данни за генетичните основи и патогенезата на тези заболявания показват, че много често носители на един и същи генетичен вариант имат коренно различна клинична картина – от изключително тежки малформации несъвместими с живота до минимални изменения в структурата и функцията на бъбреците и отделителната система, които се установяват в много късна възраст. Това важи дори за индивиди с еднакви мутации в рамките на едно и също семейство Тази особеност на ВАБОС се обяснява и с модифициращото действие на други гени или генетични варианти. В потвърждение на тази теза могат да се посочат проучвания, при които са открити повече от една болестотворна мутация при дадени пациенти. Това дава основание на редица изследователи да поставят ВАБОС в групата на многофакторните заболявания.

Един от гените, най-често засегнати от мутации при пациенти с ВАБОС, в частност бъбречна хиподисплазия и хиперехогенност, е HNF1β (известен още като TCF2). Болшинството патогенни варианти описани в него са делеции/дупликации обхващащи няколко екзона.

Основание за насочване:

Всички пациенти с вродени аномалии в развитието на бъбреците и отделителната система. Индикация за провеждане на изследването за генетични варианти в HNF1β са наличието на бъбречна хиподисплазия и/или фамилна история на диабет тип MODY 5.

Интерпретиране на резултатите:

Установяването на делеции/инсерции в гена HNF1β ще позволи поставянето на генетична диагноза и ще подпомогне лекарите при избора на най-оптимална терапия;
Наличието на мутации в гена HNF1β е свързано с повишен риск от появата на младежки диабет с начало в зряла възраст тип 5 (MODY5). Информацията за носителство на патогенен вариант в този ген е индикация за провеждане на рутинни профилактични прегледи, което ще гарантира ранна диагностика и успешна терапия на това съпътстващо състояние;
Генетичният консултант ще интерпретира Вашия резултат и ще отговори на всички Ваши въпроси свързани с него.

Метод: MLPA (Мултиплексна лигазно-зависима амплификация).

MLPA е полуколичествен метод за определяне на брой копия от ДНК. Методиката се използва за откриване на вътрегенни или цялостногенни делеции или дупликации. Анализът за търсене на големи делеции/дупликации в HNF1β се извършва с помощта на наборът SALSA MLPA P241 MODY mix 1 на MRC-Holland (Amsterdam, Holland).

Тъй като същата клинична картина може да се дължи и на точкови мутации в HNF1β или PAX2, при отсъствие на MLPA находка препоръчваме да се проведе директно секвениране на кодиращите участъци на тези два гена, Тест № 115.

Чувствителност на теста: 90%

Какво включва тестът?