Характеристика на теста: (включва 3 бр. полиморфни варианта в 2 генa):

CYP2C9*2 (rs1999853)

CYP2C9*3 (rs1057910)

VKORC1-1639G>A (хаплотип VKORC1*2A, rs9923231)

Основни характеристики на клиничния фенотип:

Аценокумарол (Синтром) е широко прилаган за лечение, първична и вторична профилактика на различни тромбоемболични усложнения като артериален и венозен тромбоемболизъм, предсърдно мъждене, мозъчен инсулт при смяна на аортна или митрална сърдечна клапа в много европейски държави като Испания, Холандия, Италия и Франция, в това число и България. Недостатъкът на терапията с този медикамент е неговия тесен терапевтичен обхват и голямата междуиндивидуална вариабилност в отговор на приложеното лечение. Направени са много усилия за подобряване на лечението с кумаринови антикоагуланти, но въпреки всичко рискът от усложнения остава значителен. Към настоящия момент за мониторинг на антикоагулантния ефект на аценокумарол се използва измерването на т. нар. INR.

Съществуващото голямо разнообразие в отговора към терапията с аценокумарол се дължи на влиянието на факторите на околната среда, възраст, пол, раса, прием на други медикаменти, заболявания на черния дроб и щитовидната жлеза, ИБС, треска, малигнени заболявания и не на последно място генетични фактори, което прави трудно определянето на оптималната доза антикоагулант. Добре известно е, че полиморфни варианти в гените CYP2C9 и VKORC1 оказват съществено влияние върху поддържащата доза аценокумарол. Генът VKORC1 кодира субединица 1 на витамин К епоксид-редуктазния комплекс (VKORC1) – ензим, участващ в цикъла на витамин K и обмяната на веществата. Генът CYP2C9 кодира ензим от групата на цитохром Р450 (цитохром Р450 2С9). Полиморфните вариантите в тези два гена са отговорни за над 30% от индивидуалните вариации в дозирането на аценокумарол. Други важни фактори, оказващи влияние, са възраст на пациента, хранителен режим, височина и тегло, потенциални лекарствени взаимодействия, като например едновременното приложение на амиодарон и други лекарствени средства, които могат да повишат или понижат активното действие на аценокумарол. Едновременното носителство на генотипите CYP2C92/3 и VKORC1-1639AA е свързано с висок риск от тромбози. Тези пациенти изискват изключително ниски дози антикоагулант, като при тях има и значително повишен риск от кръвоизливи.

Кръвоизливите са най-честите усложнения при антикоагулация с кумаринови производни, като рискът е по-висок през първите седмици на терапията. При около 12% от пациентите се наблюдават продължителни епизоди на кървене. Около половината от тези инциденти се случват по време на първите 90 дни след започване на терапия с антикоагуланти. В клиничната практика постигането на стабилен INR в началото на терапията с индиректни антикоагуланти е свързано с емпирично определяне на оптималната доза на лекарството и често изисква редовно вземане на кръвни проби с цел избягване на потенциално ниски или високи нива на INR, които могат да доведат до кръвоизливи или тромбози. В някои групи пациенти рискът от кървене е толкова висок, че те не вземат аценокумарол, въпреки потенциалните ползи от това лечение за самите тях.

Основание за насочване:

·         Прием на аценокумарол (Синтром).

·         Неоптимално лечение с аценокумарол (Синтром).

·         Чести кръвоизливи или тромбози  в резултат на терапия с аценокумарол (Синтром).

Метод:

Високорезолюционно топене на двойноверижната ДНК (HRM)

Чувствителност и специфичност на теста:

96.1% чувствителност и 99.4%специфичност

Какво включва тестът?

·         Изолиране на ДНК и съхраняване на пробата.

·         Високорезолюционно топене на амплифицираните прицелни гени/генни райони за откриване на полиморфизми свързани с оптимизиране на терапията с индиректния антикоагулант аценокумарол (Синтром)

·         Оформяне на писмен резултат от генетичния тест.

·         Диагностична интерпретация на резултатите и генетично консултиране.

Биологичния материал: Венозна кръв или ДНК

За повече информация, моля прочете внимателно „Изисквания към биологичния материал и информация за транспортиране“.