Характеристика на теста: (включва 594 гени)
Основни характеристики на клиничния фенотип
Слуховата загуба е най-честата сензорна увреда при човека. Установено е, че засяга около 5% от световната популация. Конгениталната слухова загуба е с честота 1/500 новородени. Поради голямата клинична и генетична хетерогенност, слуховата загуба може да бъде описана и категоризирана различно. Хетерогеността на слуховата загуба е поради различна етиология, различно начало, възникване преди или след проговаряне, различна клинична проява, различна тежест и различно засягане на честотите, засягане на едно или двете уши, наличие на прогресия или не, наличие или отсъствие на анатомичен дефект.
В развитите страни конгениталната (вродена) глухота се дължи 80% на генетични фактори. Наследствената слухова загуба може да бъде класифицирана като синдромна и несиндромна. Определението за несиндромна слухова загуба е слухова загуба, която не се свързва и с други симптоми. Разграничава се от синдромната слухова загуба по това, че при нея слуховата загуба е съпътствана от други симптоми на специфични синдроми. Най-често синдромите се характеризират с дисморфични промени в лицево-черепната област и/или малформации на външното ухо. Малфункции на вътрешните органи също може да са част от симптомите на синдромите. Някои от симптомите могат да бъдат едва забележими и лесно могат да бъдат пропуснати при преглед. Описани са над 400 генетични синдроми с наличие на слухова загуба. Около 60-70% от конгениталната слухова загуба е несиндромна.
Наследствената слухова загуба се унаследява автозомно доминантно, автозомно рецесивно, Х свързано или митохондриално. Слуховата загуба може да бъде свързана с невросензорен дефект или с дефект в проводимостта, или със смесена етиология. В много популации, включително и българската популация най-честата генетична причина за слухова загуба са мутации в GJB2.
Новогенерационното секвениране, анализът на панел от гени свързани с различни форми на слухова загуба помагат за откриването на генетичната причина за наблюдавания клиничен фенотип особено в случаите когато не е открита мутация в GJB2 или е открита една мутация в хеторизоготно състояние след провеждане на директно секвениране или MLPA анализ.
Фенотипно несиндромната слухова загуба се характеризира:
- Невросензорна слухова загуба най-често
- Средна до тежка или пълна загуба на слуха
- Вродена слухова загуба
- Обикновено не прогресира
- Засяга двете уши
Най-честите синдроми свързани със загуба на слуха:
- Waardenburg Syndrome
- Branchio-Oto-Renal (BOR) Syndrome
- Neurofibromatosis Type II (NFII)
- Stickler Syndrome
- Treacher-Collins Syndrome
- Usher Syndrome
- Alport Syndrome
- Jervell and Lange-Nielson Syndrome
- Pendred Syndrome
- CHARGE Syndrome
- X-Linked Congenital Stapes Fixation with Perilymph Gusher
- И др.
Основание за насочване:
● За определяне на генетичната причина за възникналата синдромна или несиндромна слухова загуба, поставяне на генетична диагноза
● За потвърждаване на диагнозата и за определяне на причината за възникналата слухова загуба (генетична или негенетична) или
● За предсказване на отговора от провеждането на кохлеарна имплантация .
● Наличие на несиндромна слухова загуба и отсъствие на мутации в гените, кодиращи Cx26, Cx30, Cx31 или
● Наличие на несиндромна слухова загуба и наличие на само една рецесивна мутация в Cx26 или Cx30 или Cx31 или
● Наличие на наследствена и/или вродена слухова загуба, но изключено митохондриално унаследяване или
● Поставена диагноза слухова загуба и наличие на родственици със слухова загуба и с неизяснена генетична причина или
● Наличие на родственици или деца със слухова загуба и с неизяснена генетична причина. Определяне на носителски статус с цел изчисляване риска за раждане на глухо дете или
● За разграничаване на несиндромна от синдромна слухова загуба
Интерпретиране на резултатите:
· Установяването на точкови мутации и малки делеции/инсерции в гените от панела ще позволи поставянето на генетична диагноза.
· Наличие на големи делеции и инсерции не може да бъде установено с този метод. За установяването на такива се препоръчва комбинация с подходящ анализ за CNV (Тест №112)
· Генетичният консултант ще интерпретира и отговори на всички въпроси относно резултата Ви.
Метод: Новогенерационно секвениране (NGS).
Методът включва двупосочно ДНК секвениране на всички кодиращи екзони и интрон-екзонни граници на прицелните гени. Лабораторията предлага Сангер-секвениране на единичен екзон или двойка екзони при родственици на пациента за определяне на носителския статус в случаите, когато мутацията е известна (Тест № 182).
Чувствителност на метода: зависи от съдържанието на GC и АТ, както и от наличието на сегментно дуплицирани гени.
Какво включва тестът?
● Изолиране на ДНК и съхраняване на пробата.
● Паралелно секвениране на прицелните гени.
● Биоинформатичен анализ на секвенционните данни. За всеки пациент се анализират само данните за гена(ите) от интерес.
● Оформяне на писмен резултат от генетичния тест.
● Диагностична интерпретация на резултатите и генетично консултиране.
Биологичния материал: Венозна кръв, букална лигавица или ДНК
За повече информация, моля прочете внимателно „Изисквания към биологичния материал и информация за транспортиране“.
